We never are what we intend or invent, cause I make little lies and than I pull them apart think something dark is living down in my heart. (Rose and Patch)

First topic message reminder :

"Coffee shop" - пишеш на табелата, пред която стоеше Пач. Той бе излязъл, за да се по размотае и да си вземе кафе. От седмици не бе ял нищо - нямаше апетит, нямаше желание и си мислеше, че може да вземе да умре от глад, но за жалост и това не се случваше. Иначе прекрасните му сини очи сега бяха кръвясали едва ли не от безсъние, като под едното му око имаше синина, която не знаеше от къде е получил. Ръцете му бяха в белези от хилядите удари нанесени в стената. Бранд бе облечен с черно палто, тъмно сини дънки и черни кецове Чък Тайлър. Напоследък той само вършеше работата си, пиеше кафе и четеше някакви книги, които изобщо не му харесваха, но му помагаха да убие времето до следващата душа.
Пач, който изглеждаше като ходещ мъртвец прекрачи прага на заведението и малък досаден звънец иззвъня, карайки го да завърти отегчено очи. Той отиде на бара и си поръча най-голямото кафе, което предлагаха. След като му го приготвиха, чернокосия пое чашата си и излезе от кафенето. Нямаше намерението да седи в помещение с някакви недодялани хора, които оживено бъбреха и се ласкаеха незаслужено. Не му бе нужно подобно нещо, пък и всички го отегчаваха и дразнеха.
Нямаше и следа от онова мило момче. От момчето, което страдаше, когато отнемаше поредната душа. От момчето, което се влюби. То бе изчезнало, както парата от кафето издигаща се от повърхността на чашата и бързо губейки се без следа.
Пач тъкмо отваряше поредната кутия с цигари, когато някакъв странен шум се чу от съседната уличка. Той прибра пакета с цигари обратно в джоба си и отиде да провери какво се случва. Бранд завари някакъв мъж, който бе притиснал тъмнокосо момиче към стената, в ръката й имаше нож, който обаче бе извърнат към нея, застрашавайки да й пререже гърлото.
-Хей!-Пач издърпа ножа от ръцете на мъжа и се усмихна половинчато.-Такова ли отношение заслужава една дама?-ножът се превърташе между пръстите му, той боравеше ловко с него. Само за секунди ножа се изплъзна от ръцете му, минавайки до главата на мъжа, през яката му и забивайки се в дървената греда на стената зад него. Мъжа явно остана шокиран, а Пач отправи мрачния си поглед към момичето.

П.П. Не мога да изпращам лични съобщения все още, за това и писах.

Вече бяха пред гробището. Огромните стоманени почви с надпис "Гробище" ясно показваха това и те караха да мислиш, че се намираш по-скоро в някой извратен филм на ужасите, от колкото пред едно напълно нормално гробище. И все пак, въпреки, че Пач бе жътвар и най-вероятно се очакваше от него добре да познава това място, той не бе идвал тук от онзи момент и мразеше всяка една тревичка и всяко едно клонче и стомана. Бранд бе приел огромния факт, че е мъртъв и то доста отдавна, така, че неговата надгробна плоча нямаше да предизвика кой знае какви чувства у него, той по-скоро се надяваше на спомени. Чернокосото момче вървеше напред, защото Роуз така настоя и май по-добре, че го направи, защото изведнъж тя го сграбчи за рамото и се подпря на него, явно се бе спънала.
-Ще започна да се старая повече.-каза той с лека усмивка и я огледа колкото да установи, че съвсем нищо й няма. -Щеше да се превърнеш в кална принцеса.-засмя се леко Пач. Заради дъжда, който валя, за радост бе спрял от един-два часа, всичко наоколо бе мокро и кално, добре, че имаше пътеки от камъни, по които да вървят, иначе щяха да станат целите в кал.
-Всъщност, стигнахме.-каза той след още няколко крачки. Намираха се пред един съвсем обикновен гроб, който дори си личеше, че не бе посещаван от дълго време, защото чак надгробната плоча бе започнала да се покрива с трева, но надписа си стоеше сякаш непокътнат. На надгробната плоча бе изписано "Пач Антъни Бранд", а под името имаше годината на раждането му и тази на смъртта "1995-2010" , нямаше точни дати, не знайно защо.
Пач гледаше надгробната плоча и мястото, където уж бе погребан, но бе сигурен, че вътре няма тяло. И колкото и да се взираше нищо не идваше в ума му и единствените спомени от катастрофата все още бяха малкото момиченце със счупената ръка и момчето, което му дава медальона - само това.

-Трябваше да опитаме.-Пач упорито се опитваше да не мисли негативно и да не се ядосва. Всъщност той не очакваше, че ще дойде тук и хоп всичките му спомени ще се върнат отведнъж и ще го озарят като просветление, съвсем не. Може би някой ден той щеше да си ги получи обратно и се надяваше този ден да не е чак толкова далеч. Не остана кой знае колко разочарован, макар, че щеше да е хубаво да си спомни още нещо и все пак днес бе спечелил много добър приятел и явно това му стигаше, не искаше нещо старо да му развали ново придобитото добро настроение, което се появяваше веднъж на един век.
Роуз реши да почисти малко надгробната му плоча, макар това да не бе нужно. Може би Пач нямаше семейство, което да се грижи за гроба му или те се бяха махнали след смъртта на сина им или просто не им пукаше , той не знаеше, можеше само да предполага разни неща, но и това не бе съвсем от полза.
-Не и до сега, поне не го помня, пък и то мен сигурно.-каза, като я погледна. -Ето сега си имам.-посочи я леко с ръка и се усмихна. В малкото време, което прекараха заедно незнайно как той започна да я мисли за "семейство" , пък и как да не го прави като през цялото това време тя се грижеше за него.
-Хайде да не стоим тук повече?-каза като повдигна вежда и прокара ръка през косата си. КОй би искал да стои тук на това ужасно място?

-Да, странни сме.-потвърди той като сви леко рамене, ходейки до нея, като той също като нея бе пъхнал ръце в джобовете на суичера си. -Ама е хубаво да си странен.-продължи Пач като се засмя съвсем леко. Не всеки ден се завързваше подобно приятелство и не всеки ден можеше да срещнеш ловец, който за отрицателно време да се превърне в твой приятел и на, който да разкажеш почти цялото си минало или пък, с който да си подмятате съвсем обикновени шеги.
Всъщност като се замисли Пач осъзна, че деня бе прекалено обикновен и сигурно скоро тази приятна обикновеност щеше да бъде разрушена от светещото нещо на ръката му с името "известителна руна", която щеше да напомни на Бранд какъв всъщност е той. Не, че му се искаше това да се случва, но той го предчувстваше, винаги бе така, не стига, че руната го тормозеше, но и имаше гадно чувство в стомаха точно преди да се наложи да си свърши глупавата работа.
-Всъщност мен по-скоро ме разтоварваш.-отвърна Пач и я погледна и тъкмо, когато щеше да й предложи да се разходят до центъра, онова ужасно нещо изрисувано на китката му започна да свети с червеникава светлина. -Уф. - отвърна Пач и й показа руната. Роуз я погледна, като леко се изуми как един обикновен татус започваше да свети и всъщност хич не бе обикновен. Честно казано въпреки, че всичко в Пач изглеждаше обикновено, нищо не бе такова. -Мисля, че ще трябва да отложим мотаенето.-сви рамене и прокара ръка през косата си назад, защото вече започваше да му бърка в очите. -Внимавай като се прибираш!-предупреди я той като вече бяха излезли извън гробището.-Ще се видим, Роуз!-каза той като й смигна и докосна руната с ръка, изчезвайки сякаш никога не е бил там.

П.П. Реших да завърша Рп-то вече, дано нямаш нищо против. Мисля, че се изчерпах и аз на тази тема, но когато поискаш можем да пишем на каквато тема решиш някъде из по близкото бъдеще и настояще!