We never are what we intend or invent, cause I make little lies and than I pull them apart think something dark is living down in my heart. (Rose and Patch)

"Coffee shop" - пишеш на табелата, пред която стоеше Пач. Той бе излязъл, за да се по размотае и да си вземе кафе. От седмици не бе ял нищо - нямаше апетит, нямаше желание и си мислеше, че може да вземе да умре от глад, но за жалост и това не се случваше. Иначе прекрасните му сини очи сега бяха кръвясали едва ли не от безсъние, като под едното му око имаше синина, която не знаеше от къде е получил. Ръцете му бяха в белези от хилядите удари нанесени в стената. Бранд бе облечен с черно палто, тъмно сини дънки и черни кецове Чък Тайлър. Напоследък той само вършеше работата си, пиеше кафе и четеше някакви книги, които изобщо не му харесваха, но му помагаха да убие времето до следващата душа.
Пач, който изглеждаше като ходещ мъртвец прекрачи прага на заведението и малък досаден звънец иззвъня, карайки го да завърти отегчено очи. Той отиде на бара и си поръча най-голямото кафе, което предлагаха. След като му го приготвиха, чернокосия пое чашата си и излезе от кафенето. Нямаше намерението да седи в помещение с някакви недодялани хора, които оживено бъбреха и се ласкаеха незаслужено. Не му бе нужно подобно нещо, пък и всички го отегчаваха и дразнеха.
Нямаше и следа от онова мило момче. От момчето, което страдаше, когато отнемаше поредната душа. От момчето, което се влюби. То бе изчезнало, както парата от кафето издигаща се от повърхността на чашата и бързо губейки се без следа.
Пач тъкмо отваряше поредната кутия с цигари, когато някакъв странен шум се чу от съседната уличка. Той прибра пакета с цигари обратно в джоба си и отиде да провери какво се случва. Бранд завари някакъв мъж, който бе притиснал тъмнокосо момиче към стената, в ръката й имаше нож, който обаче бе извърнат към нея, застрашавайки да й пререже гърлото.
-Хей!-Пач издърпа ножа от ръцете на мъжа и се усмихна половинчато.-Такова ли отношение заслужава една дама?-ножът се превърташе между пръстите му, той боравеше ловко с него. Само за секунди ножа се изплъзна от ръцете му, минавайки до главата на мъжа, през яката му и забивайки се в дървената греда на стената зад него. Мъжа явно остана шокиран, а Пач отправи мрачния си поглед към момичето.

П.П. Не мога да изпращам лични съобщения все още, за това и писах.

Беше една от онези неделни сутрини. Роуз тъкмо се пробуди понеже съботното излизане не и се бе отразило добре.Изправи се бавно и застана до прозореца, заглеждайки се през него. Времето беше наистина много намусено и ветреца леко си играеше с падналите листа пред верандата. Тя се протегна, а след това влезе в банята за ежедневния си ритуал по измиване. След като свърши,тя доволно излезе от стаята си,слизайки надолу по стълбите. А на хладилника имаше бележка, която гласеше: "Отивай към гората когато станеш, трябва да потичаш и да постреляш с лък!" тя извъртя очи и изпуфтя досадно, когато видя и послеписа "За твое добро е да отидеш, току виж ти доведа спаринг партньор довечера, за да видим какво си научила"  Ама това наистина и писваше. "Ще ви наритам задниците на всички!" мърморенето и беше едвам доловимо, но ясно показа недоволството й. Качи се до горния етаж, като облече сиво долнище на анцуг с допълнение бял потник и сиво горнище. Подтичвайки надолу по стълбите обу едни бели маратонки и побърза да заключи, но разбира се се върна за да вземе една ябълка и шишето с вода оставено на плота. Затича по алеята, която водеше право към парка и след, като се озова в непозната за нея уличка се поогледа. Не че я беше страх, но мразеше да остава сама особено на такива.Вървейки съсредоточено по тротоара един мъж я дръпна за ръката и проговори нещо неразбираемо.
-Извинете ,но не ви познавам,сигурно сте сбъркали!-едвам изкопчи ръката си и отстъпи назад, като мъжът я нападна приклещвайки я към студената стена.
-Мамка му!-ругаенето и ясно прозвуча и се изкопчи от хватката му, но се озова на земята. Претърси горнището си, като се зарадва на откритието си и светкавично се изправи насочвайки нож срещу мъжа.
-Цената за главата ти е наистина добра, Хатауей!-мъжът изви ръката и, като острието на ножа беше на милиметри от нея.
-Ооо не думай, сигурно не го знаех..-иронията се усети, което още повече ядоса събеседника й. "Хей!" .. Хей ли? Да не би някой току що да се беше намесил в малката свада случваща се на скритата уличка? Да, определено беше така. Нещата се случиха твърде бързо, а погледа на непознатия беше доста странен и мрачен.
-Аз, ъм.. кълна се, че  не знам какво се случва тук.-повдигна рамене и потърка китката си, която беше почервеняла от схватката. Супер сега трябваше да изяснява ситуацията, която и дори тя не разбираше. Младежа пред нея изглеждаше доста блед и лицето му беше странно.

П.С наистина извинявай.. изобщо не се съобразих  

Пач отпи огромна глътка от кафето, което все още се намираше в другата му ръка, за да се опита да се разсъни, но му бе наистина трудно. Явно това да гладуваш и да не спиш не те убиваше, ако си косач, а само те изтощаваше и те караше да изглеждаш като ходещ призрак по улиците. Но как можеше да заспи, като единственото нещо, което сънуваше бе кървавото и тяло и опциите как се стига до него, които бяха различни всяка нощ и коя, от коя по-брутални.
-Добре ли си?-попита той най-сетне, след като момичето каза, че няма представа какво се случва. Незнайно защо бе решил да се намеси. По принцип би подминал и после върнал се, за да прибере душата на пострадалия, но този път реши да се намеси и да предотврати подобно нещо. След убийството й начинът по който гледаше на насилието към момичета се бе променил. Когато виждаше някого да се опитва да нарани момиче си представяше, че по същия начин са се опитвали да наранят Ан и нещо в него го караше да действа не премислено и инстинктивно. Може би вида му точно в този момент бе плашещ, но енергията му бе на привършване и той единствено се стараеше да не се строполи на земята от изтощение.

П.П. Няма проблем.

Пач отлично знаеше в какво състояние се намираше, но отбелязването, че изглежда "зле" от устните на момиче си беше, която обида, която чернокосия обаче не прие навътре, защото сега това бе най-малкия му проблем.
-Мисля, че мога и сам да се погрижа за състоянието си.-отбеляза той, отпивайки още една глътка от кафето, надявайки се след толкова много кофеин да започне да прилича на човек, ама нещо май не му се получаваше.
След като брюнетката му благодари, толкова добре и със смях, който го накара да си мисли, че благодарността отправена към него е чиста ирония, тя попита за името му.
–Имената не определят човека.-отвърна първо той, гледайки момичето, като от време на време отместваше погледа си към мъжа или сградата и просто разглеждаше обстановката.
Е, явно след като той нямаше добрите маниери да се представи, момичето реши да поеме инициативата и да се представи първа. Държанието на Роуз по някакъв начин го караше да се усмихне, макар и съвсем леко, незначително и за кратко, за това той реши също да й каже името си в крайна сметка и може би да убие малко време в опит да разбере повече за нея. Не, че имаше кой знае какво желание да върши каквото и да е, но като, че ли алтернативата да си бъбриш безсмислици с някого за момента му се стори по-добра от тази да чете безсмислици в апартамента си. -Пач. Пач Бранд.-отвърна най-сетне Пач и пое ръката й в кратко ръкостискане.-Не искам да съм крайно любопитен, но какво всъщност правеше тук?

Пач се усмихна отново съвсем леко на потвърждението й относно мисълта му за имената. Две усмивки за една вечер? Е, това направи беше постижение от негова страна. Особено след като последно време си мислеше, че е забравил как точно се правеше онова нещо - усмихването. Имаше нещо наистина интересно в личността, стояща пред него и той щеше да разбере какво точно го кара да остане, а не да си продължи по пътя към дома.
Кафето в ръцете му, което за жалост бе на привършване подсказа на Роуз отговора на въпроса какво Пач правеше тук.
Да, Пач сигурно изглеждаше на обикновен човек, решил да се притече на момиче в беда, но съвсем не бе обикновен. Всъщност може би не приличаше, защото както Роуз бе споменала, той изглеждаше "зле".
-Значи твърдиш, че си обикновено момиче, случайно попаднало на психопат, но ходило на карате и за това борави така добре с ножа и носи нож в себе си. -Пач каза всичко това с голяма доза ирония в гласа си.-Да ти приличам на тъпак?-попита съвсем сериозно той, вадейки отново пакета с цигари от джоба си заедно със запалката. Цигарата се заигра между пръстите му, попадна в устата му и той я запали, като дръпна доста от нея, изкарвайки след това гъст облак дим.
–О, относно моите умения с ножа - Не съм посещавал никакви часове, просто съм добре обучен в отнемането на човешки живот, но не е нужно да бягаш, не смятам да изпробвам уменията си върху теб.-каза го съвсем спокойно, като гласа му все още не бе кой знае колко приветлив, но такъв си бе той. След това я погледна, очаквайки истинската версия на нейното "случайно" появяване на тази уличка.

На "Изглежда си умен." Пач повдигна вежда, с поглед, който сякаш казваше "Не думай!". Всъщност повече от всичко той мразеше лъжите, но в подобна ситуация нямаше как да не останеш излъган или поне да се опитат да те излъжат както бе направила Роуз съвсем безуспешно.
-Кафе?-предложи й той в замяна на искреността й, като леко се подсмихна. Естествено, че тя нямаше това в предвид и той много добре го знаеше, просто реши още поне веднъж да се пошегува с нея.За това и добави.-И може би искреност от моя страна.-като погледа му възвърна сериозността си. Пач изхвърли вече празната чаша от кафе в коша до тях и прокара ръка през косата си.
Ето какво било - Роуз била ловец. Е това най-добре обясняваше ситуацията и уменията й. За радост той не бе заплаха за нея, защото никога не бе преследван от ловци. Той не се бъркаше в отношенията на ловците и другите същества и те също никога не го закачаха. Пач сякаш бе някъде по средата и това напълно го удовлетворяваше, вършеше си работата и не създаваше излишни проблеми. По-принцип той нямаше право да отнема живот по свое собствено желание и никога не го бе правил, а неговия живот никога не можеше да бъде отнет, освен ако той самият не убие някого.
-Наистина си симпатична.-Сигурно Роуз би си помислила, че отново използва грубата си ирония, но този път това съвсем не бе така, защото тя наистина му бе симпатична. -Ако искаш да остана в съзнание, за да ти кажа нещо за себе си, трябва да отидем до кафенето.-Пач наистина нямаше много енергия. За негов късмет Роуз се съгласи и двамата се отправиха към кафенето.
-Аз съм косач на души, инстинктите ти работят правилно.-каза той, докато изминаваха краткото разстояние. -Не знам дали си срещала преди косачи на души и дали си запозната. -Пач очакваше някой и друг въпрос от нейна страна и чудно, че бе готов да отговори.

–Косач на души, жътвар, смърт -можеш да чуеш различни обръщение към нас. -уточни Пач след като разбра, че точно както предполагаше Роуз няма никаква информация за нещото, което е той. Двамата влязоха в кафенето и се настаниха на една маса, която и на двамата се стори идеална за провеждане на подобен тип разговор. Една нисичка блондинка дойде, за да вземе поръчките им и точно когато щеше да изрецитира, това, което трябваше да каже на всички нови клиенти, бе прекъсната от директната и усмихната Роуз, което леко развесели Пач. Хатуей не се церемонеше кой знае колко и незнайно защо това в характера й му хареса. Той също мразеше да слуша прехвалени реклами, които само отнемаха времето ти и вместо да те карат да мислиш позитивно за кафенето те караха да се отегчиш и да не минеш повече тук.
Той си поръча нещо по-различно от напитката, която преди минути бе изпил - този път реши да опита нещо ново от обикновеното черно кафе и си поръча голяма чаша лате. Последния път когато пи лате едва не се изплю, защото бе прекалено сладникаво за неговия вкус, но сега реши да опита отново.
Поръчките им пристигнаха и Пач погледна с огромно недоверие към чашата си. Взе я и съвсем леко помириса аромата на кафето, смесено с мляко, след това отпи леко и както и предполагаше не остана никак доволен от резултата. Той се намръщи съвсем леко и остави чашата на масата.
-Май не трябваше да го опитвам отново.-отбеляза поглеждайки към Роуз, която се бе засмяла на смръщената му физиономия. - И да.-продължи той вече говорейки не за кафето, а за себе си.-Моята работа е да прибирам душите на мъртвите. Нямам право да разкривам какво има от другата страна, предупреждавам, за да не се втурнеш да ме питаш.-говореше Пач подпрял лакти на масата. Сега външният му вид като, че ли се бе подобрил и това бе заради действието на една руна, която той бе издраскал набързо върху ръката си. Очите му станаха по-живи и синината почти бе изчезнала напълно, сега приличаше на обикновено недоспало момче. -Да, има, но аз не ги познавам, ние не сме общност като другите същества, работим сами и сме под командването на конника Смърт.-продължи той давайки я нужната информация, която се стори доста интересна на момичето. А докато тя го гледаше с интерес, той ровичкаше в мозъка си, чудейки се от къде фамилията "Хатуей" му бе толкова позната. Разбира се да си косач на души значи да срещаш много хора, но точно тази фамилия му се струваше чак плашещо позната, сякаш имаше нещо в миналото, което го свързваше с нея, но нямаше представа какво, защото не помнеше първите петнадесет години от живота си.

-Всъщност отнемането на души не става по списък, който следвам.-усмихна се половинчато той, като през това време бе изхвърлил латето и си бе поръчал същото голяма черно кафе като на Роуз. Е, това си беше кафе! То се стече предизвиквайки еуфория у тялото на Пач. Всъщност може би кафето бе най-приятното нещо в живота му - колко жалък изглеждаше пред себе си понякога.
-Всъщност не ние решаваме на кого да отнемем душата. -реши да уточни той, защото както и предполагаше информацията в различните книги бе повече от грешна, неточна и глупава. Той далеч нямаше правото да убива, по-скоро заемаше длъжността на нещо като транспорт между света на мъртвите и този на живите като разбира се връзката бе еднопосочна. Пач можеше да вижда духовете, заклещени по незнайна причина на земята, но се стараеше да ги изолира, защото ако слушаше риданията им по цели дни и нищо щеше да се побърка по-бързо от колкото му се ще. -Това е моя сигнал.-момчето вдигна ръкава на якето си и показа руната, изрисувана на китката му, която в момента бе черна като обикновена татуировка.-Чрез нея разбирам каква е задачата ми за деня. Често ,когато отида на мястото душата вече се е отделила от тялото и ме очаква. -продължи да обяснява, отпивайки от време на време от черната напитка.-Нямам правото да убивам.-продължи той.-И колкото и чудно да ти се стори до сега никой не е умрял от ръцете ми. -Когато чу за въпроса дали се е налагало да взима душата на някой свой приятел, погледа му стана мрачен и изпълнен с негативни чувства.-Да..-гласът му започна леко да трепери, но той бързо го овладя и придоби сериозно изражение. Той не бе казвал на никого за Ана, никога не бе изричал това, което се бе случило на глас, но го бе повтарял в ума си хиляди, милиони пъти. Не можеше да каже просто така, може би някой ден щеше, но определено нямаше да е сега, трябваше му повече доверие, но за радост предполагаше, че ще го получи от това момиче. Тя не бе като ловците, които бе срещал, тя не бе като никого и точно и за това той се интересуваше от нея.-..никой не те пита дали е твой близък или не..това е просто работа.-каза с няколко думи, като не гледаше момичето, а чашата си с кафе, не изглеждаше слаб - никак даже, по-скоро изглеждаше мрачен.-Защо не ми разкажеш защо толкова се интересуваш дали съм имал разни сделки с нечисти създания?-запита той, вече поглеждайки към нея с чист поглед, опитал се да прочисти мислите си. Наричаше вампирите и другите долноземци "нечисти създания" защото точно за такива ги мислеше, той бе на по-горно стъпало в йерархията и добре знаеше това, ловците също бяха на по-горно стъпало от долноземците, но сега това нямаше значение.

Явно въпроса на Пач, подейства на Роуз, така както нейния на него. Настроението й мигом се промени и тя опита да използва кафето като алкохол, но всъщност това си беше кафе и не помагаше съвсем по този начин.
Когато каза, че питала от чисто любопитство Пач я погледна с погледа си "Не съм тъпак." за втори път от както се срещнаха и може би я обеди да говори. Всъщност беше странно да говориш такива лични неща с някого, когото си срещнал едва преди половин час и то по особено необикновен начин, но нещо в нея го караше да му се довери, така както тя се доверяваше на него.
И все пак тя реши да му каже отново истината, може би, защото сините му очи винаги караха хората да бъдат болезнено честни или поне в повечето случай.
Пач наистина остана съкрушен или поне дълбоко в себе си бе останал съкрушен, но не каза "Съжалявам!" защото от опит знаеше колко ужасно е съжаление и, че това са думи, които не значат нищо, честно казано по-добре да кажеш "Кафе?" от колкото "Съжалявам", но той и това не каза. Всъщност докато тя разказваше историята си или поне част от нея, той все още ровеше в съзнанието си, като я слушаше разбира се, за фамилията и се опитваше да си спомни от къде му е толкова позната. Роуз Хатуей, Роуз Хатуей - името й кънтеше в съзнанието му и изведнъж се сети! Ръката му се озова в джоба на коженото яке, той зарови усърдно и от там измъкна малък медальон гравиран с буквите "RH" . Отначало той се поколеба дали да й го покаже, защото две букви едва ли значеха нещо, но все пак реши да го направи.
-Не знам от къде го имам, но просто го имам.-той й подаде красивата вещ и зачака реакцията й. Беше тъпо да не помниш 15 години от живота си.

Пач наблюдаваше реакцията й, без да казва нищо. В съзнанието му се появиха някакви проблясъци на спомени, но бяха прекалено размазани и неточни. Пач не отговори на първите й няколко въпроса, защото не знаеше отговора.
Явно находката бе наистина ценна за нея, защото реакцията й бе бурна. И все пак чернокосото момче започна да изпитва вина, заради това, че не можеш да й помогне и да й даде отговори, които предположи е чакала дълго време. Но той бе сигурен, че нямаше медальона, защото е взел душата на брат й. Съвсем не. Той знаеше, че се събуди с него в ръка на онова гробище, където разбра, че е бил избран за призванието си, ако това да взимаш души, изобщо можеше да бъде призвание. В съзнанието му изплуваха още накъсани моменти. Той можеше да види малко момиченце лежащо на земята с извита ръка и метал забит в крака, но не си спомняше от къде бе тази сценка. И тогава изникна в съзнанието му спомена за момче, което му подава медальона, той го поема и пак бяло петно. Нещо започна да го навежда на мисълта, че той не е бил там, за да вземе душата на брат й, съвсем не, по-скоро си мислеше, че той е преживял катастрофата, но от къде можеше да бъде сигурен?
-Знам, че няма да ми повярваш, ако ти кажа, че просто съм го открил в джоба си, но е точно така. -сега започваше да се ядосва на себе си. Беше виновен, че не можеше да й помогне и насочи яда си към себе си. -Искам да отговоря на въпросите ти, повярвай.-погледа му бе променен, в него се четеше и загриженост. Пач не се бе държал загрижена към никого, освен към Ана, преди, а сега проявяваше това чувство към момиче, с което едва се бе запознал.-Съжалявам, че се събудих на онова гробище забравил последните 15 години от живота си.-каза най-сетне той и отклони поглед. За пръв път казваше подобно нещо, но го бе мислел хиляди пъти.

От устните на Пач се откъсна дълбока въздишка, която се очакваше да го освободи от напрежението, което бе насъбрал. Той осъзна, че реагира бурно точно като нея, макар това да не присъщ за Пач, който винаги бе уравновесен и добре контролираше емоциите си, но който и да се бе поставил на негово място, нямаше да успее да сдържи реакцията от подобно откритие в себе си.
-Радвам, се че реши да споделиш историята си с някой, когото познаваш от съвсем скоро.-каза той като вече бе напълно спокоен и преравяше за пореден път ума си, опитвайки се да го подреди и изрови от него още спомени, които да помогнат и на двама им.-Можеш да ми имаш доверие.-искаше не само да й го намекне, но и да й го каже, защото бе така, не знайно как можеше едно момиче да има доверие на един жътвар, но Пач усещаше някаква странна връзка с нея, може би част от сходното минало.
-Първия спомен, който имам изобщо, не е някой сладки детски спомен, като на обикновените деца..-започна да говори, гледайки медальона, който сякаш му помагаше да си спомни по-добре всичко.-..Първия ми спомен е как се будя на гробище, лежа на гроба на момче и на надгробната плоча е изписано името "Пач Антъни Бранд".-Да, той всъщност бе мъртъв, за това й не можеше повече да бъде убит, защото не съществуваше като живо същество. Той не сподели реакцията си, когато е видял името си на надгробната плоча, защото всеки би могъл да си представи реакцията на едно 15 годишно момче разбрало, че всъщност е мъртво.-От тогава започнах да получавам "заповеди"..-всъщност светещата руна, която го отвеждаше до душата не бе точно заповед, но по-разбираемо обяснение нямаше.-..сякаш помня началото на втория си живот само.-допълни осъзнавайки, че първия му спомен не е раждането му като човек, а раждането му като слуга на конника Смърт, а именно - Косач на души. -Мислиш ли, че съм умрял в онази катастрофа?-попита той и извърна погледа си към Роуз. Не знаеше от къде му хрумна да попита точно това, че тя откъде знаеше отговора на въпроса му? И все пак я попита, сякаш любопитен да узнае мнението й. Странното бе, че този път изражението му съвсем бе различно. Не бе нито иронично, нито мрачно, не както обикновено, по-скоро издаваше уплахата му, сякаш очите му показваха онова объркано 15 годишно момче, озовало се на собствения си гроб.

Пач осъзна, че явно на Роуз й дойде в повечко всичко това. Тя хвана с ръце главата си и той сякаш можеше да усети объркването й. Разбира се, че чула всичко това щеше да е объркана. Все пак не всеки ден някой ти казва, че е мъртъв, че е бил в катастрофа, която и ти и, че едва ли не умиращия ти брат му е дал твоя медальон и всичко това се е случило не знайно защо. Ръката на Пач се плъзна по масата и той докосна нейната, точно толкова спонтанно, колкото и тя бе докоснала неговата преди малко, но той не я дръпна импулсивно както тя направи, ами й се усмихна и я подали съвсем нетипично за него, за да я успокои.
-Не помня абсолютно нищо.-бе така, не помнеше нищо освен леките проблясъци, които не говореха много и не даваха отговори на въпросите им. -Имали са причина, за да го направят.-по-скоро трябваше да каже "той" е имал причина, защото главните му заповеди идваха от конника на смъртта, но над него имаше още същества в йерархията и абе изобщо беше сложна работа, за това и той продължи да говори в множествено число. -..,но не знам каква е била тя.-продължи, като вече бе замислен и се стараеше да владее емоциите си. И на него, както на Роуз му хрумна да отидат на гробището или на мястото на катастрофата, за това за разлика от нея реши да изкаже предположението си.
-Какво ще кажеш...да идем на едно две места?-заради блондинката, която бе втренчена в тях той не можеше да каже направо "гробището" и "мястото на което умрях", за това използва телепатията си, като нашепна направо в ума й. "Говоря за гробището и мястото, на което умрях, ето още едно предимство да си жътвар - боравиш с телепатия когато русокоси блондинки те подслушват." - подшушна в ума й и се усмихна по неговия си начин.

-Ще се радвам да му сриташ задника!-Пач също се засмя и допи кафето си. Всъщност бе хубаво да познаваш някого, на когото да имаш доверие. Бе хубаво и да можеш да разкажеш спокойно историята си на някого и отсреща да не получиш съжаление, а разбиране. По принцип Пач просто слушаше. Той бе добър слушател и не малко души му бяха разказвали своята собствена история. Напоследък дори това бе станало като част от работата му, пък и на него не му пречеше да слуша, защото това бе определено по интересно от четенето на книги за Жътвари, писани не от вещи хора в това отношение,а от побъркани безработни с прекалено развинтена въображение и никаква грамотност, а това направо си беше досадно. За пръв път Пач разказа своята история и сякаш нещо падна от плещите му. Не, че цялата вина го освободи, но си беше поне малко разтоварващо.
-Телепатията е бонус дарба.-засмя се леко отново той и прекъсна умствената си връзка с Роуз, защото смяташе, че ако трябва да знае още нещо тя ще му го каже и, че личното пространство на човек се наричаше "лично", точно защото трябваше да си остане такова. Но Пач си остави вратичка, за която щеше да съобщи на Роуз точно сега.-И все пак ако ти потрябвам е нужно само да кажеш цялото ми име в ума си и ще можем да разговаряме без да плащаме големи телефонни сметки.-каза всичко това с типичната му усмивка, а грубостта от началото на разговора им, тотално бе изчезнала, защото Пач мислеше, че Роуз не заслужава подобно държание и нямаше повече да се държи грубо с нея.-Да тръгваме!-каза Пач след като и двамата зарязаха няколко банкноти на масата, че дори и незаслужен бакшиш за русокоската.-Би ми било интересно.-продължи той, като отвори вратата на Роуз, не се подмазваше или нещо такова - просто бе добре възпитан. Двамата излязоха от кафенето и се отправиха да свършат това, което щеше да им помогне.

-Можеш да ме извикаш да те прибера, но конското от моя страна не ти мърда след това.-той също я сръчка съвсем леко и се засмя. Беше хубаво отново да имаш някой, на когото да разчиташ, някой на когото да му пука за теб и някой, който ти самия да защитаваш и пазиш, да можеш да му кажеш всичко , беше хубаво пак да имаш приятел и още по-хубаво, че този човек бе точно Роуз.
-Споделям чувствата ти към времето.-неговата коса отново бе рошава, но тя рошава или не си изглеждаше доста добре така, че това изобщо не бе повод за притеснение за Пач. Всъщност Бранд не мислеше, че някога ще му хареса да се държи нормално и приятелски с някого, да се шегуват един с друг или просто да се размотават, но разбра, че всъщност е доста приятно просто да подмяташ шеги с някого.
-Ако гробището ти бе най-любимото място за разходка, тогава вече щях да се притесня.-усетил мигновената смяна на настроението й ,той подметна тази шега, за да премахна надвисналите над главата й мрачни облаци и успя, защото тя също се пошегува с него и вместо този път да я скастри с някоя груба забележка, той също се засмя.
-Ще се опитам да бъда силен и да не рева като бебе, честна скаутска, или по-скоро честна жътварска.-Пач сложи ръка на сърцето си с доста сериозен поглед, сякаш нямаше нищо шеговито в това, което казваше, но не се сдържа и отново лек смях се изплъзна от устните му, защото отново бръщолевеше смешни глупости. Пач прокара ръка през косата си и двамата продължиха да вървят.