Born to be wild [Jane]

Брой мнения : 19 Join date : 10.06.2014

Nephania

Джейн|20/100 г.|Демон|Независима и сама.
Other creatures

Ад.Един същински Ад,това е тя.
Като родена от огън и лед.Като език по заледена стомана.Като плът в пламъци.
Напълно непредсказуема.Никой никога не знае какво може да и скимне и какво може да направи.Опасно същество,опасна за околните,опасна и за себе си.И все пак в нея има и някакъв лъч надежда може би,независимо,че е изчадие на мрака.
Обвита от лед,но поддържана от огън и режеща като стомана.
Не е свикнала да мили думи,тепърва ли да свиква?Понякога обаче я обзема сякаш друга личност,и тя може да се промени пред очите ви,но само по характер разбира се.
Дългите червени коси ще си останат същите,странните и менящи цвета си очи няма да придобият един определен цвят,фигурата и - стройна,красива,елегантна няма да помръдне.Но характера и ще стане коренно различен,а случи ли се нещо такова,то значи предстоят проблеми.Или поне за нея.

Сто години,сто години са си много време.Какво може да прави човек или по-точно демон през тях?Освен да убива,да работи жалки човешки професии,да се крие от себеподобните си,от което изобщо няма ползва и да си прави Околосветски пътешествия,по пет пъти в годината?
Общо взето така протичаха и нейните сто години.От Чикаго до Париж,от Париж до Чикаго...е разбира се дестинациите и винаги бяха различни,но всичко винаги водеше се връщаше тук,в Чикаго.
Гледайки простите хора,как съсипват краткия си живот с небивалици,вършат глупост след глупост,тя все повече се отчайваше.Очите и го показваха.Това,че меняха цвета си плашеше хората,но пък нея напълно я устройваше.Какво пък,нека знаят,нека се плашат,в крайна сметка всеки от тях можеше да стане нечия жертва в близко бъдеще.Поне да живееха в страх и да се пазеха,поне малко...,но те като чели нямаха и елементарно чувство за самосъхранение...

И почти всичко приключваше така.Връщаше се,оглеждаше улиците,посещаваше някой бар,пийваше нещо,оглеждаше като хищник - жертвата си.Бе убивала,не и доставяше удоволствие.Бе опитвала опиати - не струваха.
За нея това бе губене на време,Ада бе по-раздвижен от хорското ежедневие,затова просто отмяташе коса и изчезваше на някъде,докато не дойдеше време да се прибере "у дома".

Admin Брой мнения : 1232 Join date : 22.01.2014

Одобрена, добре дошла.

» We're born alone, we live alone, we die alone. Only through our love and friendship can we create the illusion for the moment that we're not alone.
» I feel like I’ve been crying since the day that i've been born.My life is…it’s like a never ending funeral. -Helena Lightwood-