Alison DiLaurentis

Alison DiLaurentis|18|Human with gift|FC: Sasha Pieterse


Personality and Physical Appearance
За да не бъде наранена, Алисън се държи ужасно с всеки един човек. Тя е безстрашна и това й помага да преминава през трудностите, с които се среща всеки ден. Алисън е отмъстителна и хитра, манипулатор от класа - тя е змията в лицето на ангела. Никой не умее да лъже по-добре от нея. Тя често използва тайните на "приятелите" си и ги използва срещу тях. И въпреки всички тези лоши страни от характера си тя понякога може да бъде притежател и на сладка, грижовна страна.
Алисън е много привлекателно младо момиче. Тя има златно руса коса, която обикновено е на къдрици и сини очи. Лицето и е с форма на сърце. Тя е стройна и грациозна, и носи модерно и женствено облекло. Във външния вид на Алисън се изразява преди всичко уверена позиция.

Една година след нейното изчезване, "тялото" й бива открито, погребано в задния двора на къщата на семейство Сен Жермен (вече необитавана къща). Аутопсията показва, че тя претърпяла удар в главата и след това задушена до смърт, с мръсотия, като е намери в белите й дробове. Продуктът, който е бил използван за да я удари бил лопата, която също е била използвана, за да я погребе.


След две години в неизвестност Алисън се завръща, за да намери човекът, който е поискал смъртта й. Заредена с нови сили и знаеща, какво се случва с нея, тя е готова да приеме всеки един удар и да отвърне с цялата мощ, която притежава.
Госпожица Дилоурентис седеше необезпокоявана в любимия си бар. Беше си поръчала текила, но така и не бе отпила и глътка. Спомените нахлуваха в ума й, толкова бързо, че застрашаваха всеки момент главата й да избухне. Беше опитвала какви ли не методи. Психолог. Алкохол. Хапчета. Нищо не помагаше.
Ретроспекция
Блондинката седеше на същото сепаре в същия бар. Беше последната й година и завършваше училище. Щеше да се дипломира, да изучи да лекарка, да си намери любящ съпруг и да си има едно-две сладки ангелчета. Е, тези мечти си заминаха веднага след като бе отвлечена и "убита".
***
- Алисън. Отвори очи. - момичето отвори очите си и се огледа. Не знаеше от колко време беше в несвяст. Не знаеше къде се намира. Знаеше само, че по едно време се намираше два метра под земята, а сега бе тук. В непозната за нея стая, с непозната за нея възрастна жена.
- Къде съм? - зададе тя въпроса си моментално. Беше си чист късмет, че непознатата старица я познаваше и й помагаше. На момичето, което се държеше като кучка и манипулираше всички останали за нейна изгода.
- В безопасност, детето ми. - отвърна й старицата и седна на стола в близост до леглото, на което лежеше синеочката.
***
Момичето се усмихна половинчато и изпи питието си на екс. Излезе от бара и извади телефона си от задния джоб на панталоните си. Беше едва единадесет часа, а тя не искаше да се прибира. Искаше да види какво се бе променило в градчето и да тръгне по следите на поръчителят на убийството й.