Don’t worry, little dhampir. You might be surrounded by clouds, but you’ll always be like sunshine to me. - Evelyn Herondale

Роуз гледаше как майка й отново опакова багажа си,за да замине отново.Никога не оставаше повече от 2 дена.Макар че малката Роуз не познаваше добре майка си,тъй като я виждаше прекалено рядко...всеки път,когато тя си тръгва на нея й става тъжно и й се иска да може да я убеди да остане, но знаеше, че тези опити никога няма да доведат до желания ефект, затова се бе научила да опитва и да не възлага големи надежди,защото единственото,което ще получи е разочарование.Познаваше по-добре бавачките си,които се задържаха най-много по седмица. Тъй като Роуз успяваше да ги подлуди много бързо.Искаше да привлече по някакъв начин вниманието на майка си и да види,че дъщеря й има нужда от нея,но така й не получи това внимание.Майка й винаги се е държала с нея като с нищожество, никога не показвала майчина обич към нея. Всъщност Роуз мисли,че майка й не е способна на подобни чувства или каквито й да е, от лицето й се излъчваше нищо друго освен безразличие и студенина.
-Пак заминаваш? - в гласа на Роуз се долавяше разочарование,което се опитваше да прикрие,но как може едно 5 годишно момиченце да прикрие чувствата си от заминаването на майка й.
-Роузмари!Колко пъти трябва да ти обяснявам?Не мога да остана.А явно от уроците не си научила нищо.Ако искаш да станеш добър ловец не трябва да издаваш емоциите си,каквито и да са те.
Малкото момиченце се опита да разчете по изражението на майка си какво си мисли,но беше напразно.
-Това ли правиш ти?Прикриваш чувствата си?И аз мога се уча, вече съм напреднала.Искаш ли да видиш? - по лицето на Роуз се появи усмивка.
-Не сега.Нямам време за това.Всеки момент ще пристигне новата бавачка,постарай се да не я изгониш и нея, защото накрая ще те дам в някой дом и няма да имам този проблем.
Роуз не каза нищо повече, усещаше по-голяма болка от всякога.Знаеше,че не трябва да подхваща тази тема,но просто не можа да устои.След две минути,които за малката се сториха като векове се появи новата бавачка, която й се стори приятна,което не се бе случвало досега.
-Роуз,това е Хелена,тя ще се грижи за теб,докато ме няма.Постарай се този път да бъдеш мила. -думите й не съдържаха това предупреждение,което издаваше гласът й.

Роуз вече бе станала перфектния ловец.И макар да бе направила всичко,за да впечатли майка си не се получи,а й вече не се й опитваше. Вече 5 години не е виждала майка си. Чудеше се дали,ако майка й я видеше щеше да я познае, едва ли. Но това вече не беше важно. През всичките години бе тренирана от много и различни учители, бе научила достатъчно, за да победи майка си. Също така бе изучила и почти всичко за повечето същества, които има. Така че бе подготвена за всичко. А някогашната й бавачка сега бе най-добрата й приятелка.Да,странно.Но пък не изглежда като сбръчкана бабичка,всъщност все едно е на възрастта на Роуз. Беше разбрала,че е паднал ангел и това не й пречеше.Може би е странно ловец да има най-добра приятелка паднал ангел,който също така й е бил бавачка,но не й за нея. Двете прекарваха почти всяко свободно време заедно. Но сега имаха огромен проблем,който трябваше да решат. Някой искаше да убие Хелена, по незнайни причини, а Роуз нямаше да позволи това да стане, знаеше,че трябва да я предпази на всяка цена.А и все пак майка й й помогна за нещо, научи я как да се защитава,дори да убива, превърна я в оръжие без чувства, единственото й слабо място бе самата Хелена.
-Аз ще им отвлека вниманието, а ти бягай колкото можеш по-бързо навън.Не се обръщай каквото й да стана.Отиди до колата и ако не дойда до 2 минути тръгвай и отиди някъде,където никой не може да те намери.
Хелена искаше да възрази,но по изражението на Роуз разбра,че по-добре да тръгва,тъй като щяха да изгубят ценно време,в което можеха да се измъкнат и двете. Пък и й двете знаеха,че ще успее. Не можеха да видят хубаво преследвачите си, тъй като беше прекалено тъмно, но Роуз можеш да ги забави. Направи експлозия в кухнята,която им препречваше пътя, като по този начин се намираха като в капан.
-Казах ти. - бяха единствените думи,които произнесе и двете потеглиха. Не знаеха накъде са се запътили, но нямаше и значение,единственото важно нещо бе двете да избягат, което още не бяха успяли да направят,тъй като имаше възможност да ги открият.И точно,когато Роуз си го помисли видя, че череп джип със затъмнени прозорци ги следва.
-Хелена,те идват.По-бързо! -в гласа й не се долавяше страх,вече почти бе усъвършенствала безчувствеността на майка си.Макар и да не й харесваше по много неща приличаше на нея. Най-накрая успяха да им се измъкнат,което поне малко успокои и двете.
-Бяхме на кос... - не можа да довърши,тъй като изведнъж усети как вътрешностите й се преобръщат,а когато погледна напред успя да види, че колата се преобръща.Макар че в първия момент си помисли, че си въобразява, тъй като навън бе доста тъмно и едвам се различаваха очертанията на каквото й да е.
Когато Роуз дойде в съзнание успя единствено да усети болка,която се разпространяваше по цялото й тяло.Не можеше да помръдне.Виждаше единствено ръката си,която бе окъпана от собствената й кръв,както й усещаше металическия й вкус в устата си.
-Хелена... - успя да продума,докато се давеше в кръвта си.Хелена бе извън колата и се опитваше да достигне Роуз.
След една дълга минута младият ловец успя отново да фокусира поглед върху приятелка си.
-Всичко е наред,спасявай се.Аз съм добре. -преглътна като се опитваше да спре сълзите си,които напираха в очите й,но не успя и една се стече по бузата й.
-Бягай,бяг.... - не можа да довърши,не бе достатъчно силна.Силите й намаляваха с всяка изминала секунда.Иронично.Явно накрая майка й бе правя.Тя не бе достатъчно силна,защото ако беше сега щеше да успее да се пребори, но тя се бори колкото можа и накрая просто се отказа и затвори очи.

Роуз отвори бавно очи,трябваха й няколко секунди,за да успее да фокусира погледа си и да различи различните предмети. Трябваха й няколко минути,за да си спомни последните случки и да се съвземе след болката,която отново я връхлетя. Не знаеше дали е умряла и вече е в Рая или пък може и да е в Ада,може ли да знае човек.Но всичко си й изглеждаше нормално.Вдигна ръката си,но тя беше добре,нямаше дори драскотина. Може ли всичко да е било просто кошмар?Но тези мисли бяха заменени от нещо друго,усети разтревожени чувства, но знаеше,че не са нейните, сякаш беше в тялото на някой друг,а тогава чу и чужди мисли в главата си.Какво се случваше?Роуз веднага разбра,че това би трябвало да е Хелена.Усети щастие,което изпълни тялото й,но отново не бяха нейните чувства.А в следнащия миг усети остра болка в главата си,когато отвори очи виждаше себе си.А единствената мисъл,която мина през ума й бе,че сънува,нямаше друго обяснение.Гледаше себе си,как лежи на леглото и изненадата и уплахата,които се изписаха по лицето й от изненада.
-Колко се радвам,че си добре. -Хелена я прегърна и в този момент сякаш всичко си бе,както преди.Виждаше през собствените си очи.И си помисли,че може би си е въобразила.
-Какво стана?
Естествено Роуз веднага трябваше да попита,не можеше да си почива и да знае,че ги преследват и да я разяждат въпроси отвътре относно случилото се.Хелена й разказа всичко,как е изгубила контрол над волана и я е спасила с дарбата си Дух,която притежава и всичко друго.
-Съживила си ме? -Роуз бе озадачена,втрештена и всяка друга дума,която можеше да опише как се чувства в момента.
-Но...но ти как разбра? -объркването й стана още по-голямо.
-Нали току-що ми каза?
След това двете разбраха,че Роуз е целуната от сянката.Много рядко явление.Целунат от сянката е човек,който е умрял,но е бил върнат от някой,който притежава елемента Дух.По този начин се изгражда връзка между тях.И целунатият от сянката може да усеща чувствата на този,който го е спасил,да чува мислите му и когато изпитва силни емоции:гняв,радост и т.н. може да вижда през очите му.