I feel like I’ve been crying since the day that i've been born.My life is…it’s like a never ending funeral. -Helena Lightwood-

| Helena Lightwood | 20/N.A. | Fallen angel | Five elements | FC:Adelaide Kane |

Сърцето й биеше толкова учестено.Кръвта препускаше бързо през вените й, припомняйки й какво е чувството на адреналина.Както и на факта врагът да ти диша във врата.От една страна това чувство липсваше на Хелена.Да бъда преследвана, да й се напомня, че не е велика, че винаги някой може бързо да прекъсне моментното й щастие.Това я държеше на земята, не й позволяваше да вярва, че е непобедима.И беше едно от нещата, които ценеше най-много в живота си.
-Хелена, гледай къде караш!Няма да е в наш плюс, ако се озовем на края на тази пропаст!
Гласът на най-добрата й приятелка, идващ от седалката до нея я накара да се върне на земята, съсредоточавайки се върху пътя.Всъщност, от около пет минути никой не ги следеше, явно бяха успели да се измъкнат й този път.Но...до кога?Роуз вече беше на 20 години, което означаваше, че в буквалния смисъл смъртта се опитва да се пресегне за нея.Хелена бе гледала толкова много пъти как приятелката й умира, че имаше чувството, че това е един безкраен кошмар.Не знаеше как да спре проклетото нещо, само знаеше, че щеше да изгуби приятелката си отново.А дори не можеше да й го каже.
-Успокой се, изплъзнахме им се.Аматьори.
Минута по-късно последните й думи щяха да се превъртат отново и отново в съзнанието й, докато смазващата болка не й пречеше да диша.Да, минута по-късно думите на Роуз се сбъднаха и Хелена сякаш от нищото изгуби контрол над колата, която застрашително излезе от пътя.Всичко останало беше едно черно петно, придружено със звуци от сблъсък.Съдба.Винаги намираше по най-гадния начин как да се изсмее в лицето й, напомняйки й, че тя е по-велика от всичко.
-Роуз, остани с мен... - ангелът се пресегна, стискайки ръката й, игнорирайки ужасното чувство на болка.Напразно.Приятелката й отдавна си беше отишла. - Роуз, върни се...не ме изоставяй, не отново...Не ми го причинявай отново...
След това Хелена не си спомняше нищо.Последният образ, запечатан в съзнанието й беше този, как тя държи ръката на Роуз, обляна в сълзи, докато се опитва да си поеме въздух.И след това нищо.Когато дразнещата слънчева светлина успя да я накара да отвори очи, все още се намираха на същото място, само че вече до смачканата до неузнаваемост кола.Хелена се бе излекувала, нямаше и спомен от счупените ребра и множеството вътрешни кръвоизливи.
-Роуз! - отчаян и измъчен вик се откъсна от гърдите й, докато тя се опитваше да стигне отново до колата, само за да намери безжизнения труп на приятелката си вътре.
-Не си познала, приятелко.Няма да се отървеш така лесно от мен. - Веселият, но леко изморен глас на Роуз прозвуча някъде зад ангела.Тя се обърна невярваща, вглеждайки се в момичето пред себе си сякаш беше призрак.Всъщност, истината не беше чак толкова различна.

▶ Преди много години, Хелена е просто поредният ангел, който е изгонен от Рая, заради глупостта си да застане на страната на Луцифер.
▶ Изгонвайки я, другите ангели я проклинат съдбата й да бъде едно постоянно погребение.Писано й е всеки път да открива момиче, което да става нейна най-добра приятелка.А когато тя навърши 20 години, да умира.След което, кръгът се завърта отново и въпросното момиче се преражда, само за да започне всичко отначало.
▶ По много начини се е опитвала да развали проклятието, но до сега не е успяла.Последният път, в който се предполага, че приятелката й трябва да умре, Хелена несъзнателно използва последният елемент - дух.До сега нарочно е избягвала да го употребява, защото знае какво причинява на притежателя си.Но виждайки как Роуз умира, същността й не може да го допусне.Няколко секунди след като е мъртва, я връща към живота.Така Роуз се превръща в целуната от сянката и двете споделят невероятно силна връзка.
▶ Преместват се в Чикаго с желанието да избягат от враговете си.Роуз сменя името си на Евелин, надявайки се това да й донесе повече късмет.

Одобрена, добре дошла.