Before 3 months | Chicago | Danika & Крисчън

Брой мнения : 14 Join date : 10.05.2014

Нов град . Отново .
Колко досадно можеше да бъде това ?! Прекалено много , помисли си дребничката брюнетка и въздъхна уморено. Нервно прокара дългите си пръсти през гъстата си ,черна коса и отново огледа заобикалящата я обстановка . Напукани стени ,пребоядисани в жълто , два стола ,една маса , малък хладилник ,който изглежда не работеше и един окъсан диван. Не беше от най -хубавите хотели ,но пък беше отсядала и в по - лоши. Трябваше да си намери квартира ,но нямаше достатъчно пари ,за да предплати наема . Ето ,защо трябваше да си намери работа . И то бързо. Едва ли щеше да бъде толкова трудно. Чикаго беше голям град ,просто трябваше да реши какво иска да работи . Сините ѝ очи се разшириха и тя се засмя . Нямаше право на избор! Щеше да се хване на първата работа ,която намери . С нетърпение се изправи от диванът ,който проскърца зловещо след нея и грабна изтърканото дънково яке от масата на която го бе захвърлила. Затръшна вратата на апартамента след себе си ,като дори не си направи труда да заключи. Не носеше никакъв багаж . За сега имаше само това ,което беше на нея пък и не смяташе да се връща на това проклето място. Изтича към рецепцията на хотела ,която беше дори по -зеле и от стаята ,която бе наела и подхвърли ключовете на очилатото момче ,което седеше зад гишето и бясно тракаше с пръсти по клавиатурата на компютъра.
- Ще ми ги пазиш нали?
Измърка тя и му смигна. Хлапето се ококори и енергично закима с глава.Даника му се ухили и побърза да излезе навън. Щеше да мине поне един ден ,докато някой от служителите в хотела разбере ,че я няма .И не е платила сметката си. Вероятно малкият глупак на когото остави ключовете си щеше да го отнесе ,но не я беше грижа. Нея никой не я беше съжалявал ,а и беше виждала само лошото от хората ,които бе срещнала през двадесет и една годишният си живот. Младата жена тръсна глава ,за да прогони глупавите мисли и замаха с ръка към профучаващите покрай нея таксита. Едно от тях наби спирачки пред нея и тя побърза да се качи ,преди някой друг да го е взел.Каза на шофьорът да кара към центъра на града.Отпусна се уморено на задната седалка и затвори очи . Тялото ѝ имаше нужда от почивка ,но тя оказваше да му я позволи. Работа ,първо трябваше да си намери работа. После да потърси по -добър хотел от този ,който беше напуснала и да се наспи. След около двадесет минути усети как колата намаля ход и спира . Мъжът ѝ кресна да плаща и да се омита и тя смръщи вежди . Ама ,че грубияни бяха гражданите на Чикаго . Даде му точно ,нито цент повече. Отвори вратата и слезе ,след което затръшна вратата със всичка сила ,а после побърза да се слее с тълпата хора ,които я заобикаляха . Даника никога не беше виждала толкова много хора на едно място . Винаги се стараеше да избягва големите градове и оставаше в провинцията . Но сега беше различно . Очите ѝ жадно изпиваха гледката ,която се разкриваше пред нея . Толкова много сгради се извисяваха като великани пред ,зад и около нея. Малки и големи магазини бяха наредени един до друг. Непрестанен поток от хора се изливаше покрай нея ,а тя можеше само да стои и да гледа .Беше направо зашеметяващо . Харесваше ѝ и се надяваше да остане ! Трябваше да престане с мечтите или отново можеше да остане разочарована . Сините ѝ очи трескаво затърсиха онова ,което искаше да намери . И ето го точно там ,където всеки можеше да го види . На няколко метра от нея се виждаше малко магазинче за весници ,което се криеше между две огромни сгради ,една от която беше банка. Вярно ,не трябваше да идва чак до центъра на града ,за да си купи вестник в който да открие обяви за работа ,но не искаше да рискува и да не успее да разгледа града . Можеше да остане само ден или седмица ,никога не знаеше . С бързи крачки тръгна към целта си и се нареди на малката опашка от няколко човека . Пред нея беше застанал висок мъж на около нейната възраст ,може би малко по голям . Облечен в скъп костюм ,вероятно шит по поръчка той изглеждаше незаинтересован от заобикалящата го среда за разлика от нея. Опашката бавно започна да се топи и скоро дойде и неговият ред. Продавачът го попита дали ще купува ,но той изглежда не го чуваше и сякаш гледаше в нищото . Даника изсумтя раздразнено и след вторият крясък на продавача, смело се пресегна и го потупа по рамото. Този непознат може и да имаше време и пари за пилеене ,но не и тя. Искаше да свърши всичко ,което си бе наумила днес и нямаше намерение да губи нито секунда.

Брой мнения : 127 Join date : 02.05.2014 Age : 29

Цял ден се лутах из сградата на компанията ми.Което и беше доста забавно,защото когато минавах покрай служителите си всеки един от тях си намираше работа щом ме видеше,момичетата си лакираха ноктите,обсъждаха клюките и плетяха интриги,а мъжете оглеждаха жените или обсъждаха мачовете от Шампионска лига.Бях облечен в чисто бяла риза,черно сако и панталони с колан,макар,че не обичах да ходя официално се налагаше.Макар,че когато ми скимне обувах късите шорти и тениската и шокирах няколко албанци в залата за конференции,все пак как можело главния изпълнителния директор на "Грей Ентърпрайзис Холдинг" да се облича небрежно в офиса.
Точно бях на седемнайстия етаж и чаках асансьора,денят минаваше ужасно скучно и факта,че се бях вгледал в табелката с надписа на компанията ме накара да се замисля за миналото.Може би изградих компанията за да направя една огромна преграда между мен и света и 34 етажната сграда го доказваше.Бях прекалено зает с работата,постоянно бях или в офиса или работех от дома.В сравнение с действията ми от преди 900 години сега изглеждам като застаряващ пенсионер,а мисълта ме накара да се засмея за момент.Когато червената цифра удари 17 и вратите се отвориха влязох спокойно,като имаше и още няколко служители вътре,които спряха да си говорят щом влязох.Явно вдъхвах ужас в тях.Слязох на първия етаж и попитах секретарката за сделката която очаквах да сключа с китайците.Знаех,че ми е в кърпа вързана,но промените в този бизнес са задължителни.Онези обаче не знаеха каква изненада съм им подготвил,все пак не съм изградил компания за миларди,защото съм тъпир като тях.Винаги имах план A,B,C,D,E понякога и F,и ако само се опитат да ме прецакат ще им срутя малката компания,като двете кули близнаци на 11 септември.
-Добър ден Господин Грей.-Усмихна се чаровно не толкова високата брюнетка,която едва се показваше зад бюрото облечена в тъмно син костюм и бяла риза,държаща химикалка и вглеждайки се в някакви документи.Това ми харесваше в нея,че е един от малкото хора които не подскачат при появата ми,а и си вършеше безупречно работата,винаги беше точна и това което поисках е свършено още преди да съм го помислил.Имах и планове в идващите дни да я повиша,заслужаваше си го.
-Здравей,Кая.Има ли нещо ново от китайците?-Попитах прозявайки се облегнал се на високият плот.
-Не.Още не са представили договора,но аз съм приготвила допълнителните клаузи,ако се наложи да се стигне до тях.-Отговаряйки ми ми подаде списъка с новите компании появили се на пазара.
-Нищо,ще ги изчакаме още малко,ако ли не,ще прекратя стария договор с тях и да се оправят.Така или иначе бъдещето им е предначертано.-И двамата се засмяхме и се надигнах от плота.
-Мисля,да си тръгвам.Ако има нещо ми звънни на блекберито,ще е включено.-Казах тръгвайки към изхода се спрях и се обърнах към Кая,която вече продължаваше с останалата документация.
-И,отлична работа,както винаги.-Кимнах насреща и с усмивка и тя отговори със същото при което се обърнах и минах през въртящата се врата.Слънцето направо ме заслепи.Боже.Толкова ли беше слабо осветлението в сградата?Сложих ръка на челото за да успеят горките ми измъчени сиви очи да свикнат със светлината.Хилядите хора по претъпканите улици както винаги бързаха за някъде и тълпата беше неизбежна.Погледнах назад към сградата,където беше тъй спокойно и отново към претъпканата улица и въпреки това се слях с тълпата.Ходех по посока центъра,където оглуштелните звуци от колите,автобусите и хората бяха още по ужасни.Интересно за къде ли толкова бързцаха хората?Защо аз не бързах?Е,за 900 години надали има за къде да бързам.Ходех с бавна посока и разглеждах различните нови магазинчета,които бяха отворили всякъш не съм излизал от хилядолетие от криптата си.Задминаваха ме най-различни хора,майки с подскачащи деца,които вечно искаха нещо,забързани официално облечени мъже и жени с куфарчета и с по два телефона залепени за ушите,млади госпожички които втренчено гледаха витрините на магазините с маркови дрехи,а аз просто си ходех спокойно и безгрижно.На няколко крачки от мен имаше поредната бутка за вестници.Можеше да си взема някой вестник с повечко вицове,защото ми писна от бизнес страниците.Достатъчно работа за днес.Наредих се на опашката,която все едно беше безкрайна и зачаках да дойде моят ред,а междувременно блекберито ми извибрира в джоба и го извадих,като видях,че има съобщение в което се гласеше,че договора е пристигнал.Докато отговарях на секретарката си да го прати на адвокатите явно моят ред е дошъл и неимоверно някой ме потупа по рамото и аз се обърнах,като вече чух вика на продавача който нервно очакваше да кажа какво ще желая.
-Ааа,извинявам се,един Таймс моля.-Отговорих,като извадих няколко банкноти от джоба си и ги оставих на продавача,макар,че вестника струваше няколко стотинки.и се обърнах към жената която ме потупа по рамото изглеждаше доста нервна,но и красива,изключително красива.Висока с катранено черна коса и изпиващи сини очи.Аз скръстих ръце пред мен,като държах вестника и се усмихнах.
-Май бързате за някъде?-Попитах,като погледнах бутката зад мен.
-Спокойно италиянския Vogue не е свършил предполагам.-Тя беше с полуизтъркано дънкаво яке дънки и блуза,не изглеждаше като префърцунените госпожички от клубовете където ходех и надали четеше подобни списания,но реших да я подразня.Направих крачка настрания разперващ ръка показваща бутката все едно канещ момиче да влезе в нечия къща и свих отново ръка.
-Ваш ред е.-Казах и отново скръстих ръце.