Before week |Rose&Julian|

Поредната мелодия си беше намерила място в главата му, повтаряйки си я на ум. Не беше едно от най-хубавото време и Джилиън не му симпатизираше много, но празният хладилник го бе принудил да грабне чадъра и да иде до най-близкият магазин, който беше на 15 минути от тук. Небрежния му вид ясно показваше, че предпочита да си лежи в леглото и да не мърда от там. Не симпатизираше на живота си, никак даже. Когато се показа навън се върна и взе горнището си, защото студът си беше на лице. Джулиън до такава степен се беше съсредоточил в това да не влезе в някой гьол, че се блъсна с някого.По мокрия и вид се установяваше, че никак не е в настроение та дори изглеждаше по-отегчена от него, което си беше чудно. Погледите им се срещнаха за части от минутата и след като тя усети се извини и продължи напред заобикаляйке го. Е не ставаше така! Джулиън се спря е сякаш забрави на къде се беше запътил. Беше му любопитно и от къде момичето му се стори познато. Опита се да я настигне и когато го направи я дръпна под чадъра, като за него се разкри още по-голям шанс да се сети от къде я познава.
-Опдределено си ми позната от някъде? Виждал съм те..-това прозвуча дооста странно. Не, не беше сериен изнасилвач или убиец или психопат. Когато я поогледа още малко се сети, не я познаваше. Тя приличаше на Леа. Приятелката му, с която щяха да се женят.. но тя почина. Изненадан се взираше в непознатата, като все още беше хванал лакътя й.
-Приличаш ми на някого, припознал съм се. Защо си сама в това ужасно време??-приликата го караше да не отмества поглед от нея. Косата й, кожата всичко приличаше на нея, любовта на живота му заради която живота му се разпадна.

Роуз кротко наблюдаваше всяка мимика по лицето на събеседника й. И след като чу последното му изречение нещо в нея се надигна, малко нервно облаче сякаш се беше настанило над нея и пръскаше негативна енергия и на нея.
-Справям се и сама, определено не се притеснявам от този факт. Не за пръв път съм сама.-студени тръпки минаха през нея, като се сети последния път какво стана, когато беше излязла просто да потича. Нервно помести единия си крак пред другия, като за малко щеше да падне, но не беше видимо за околните и само тя го знаеше.Добре, че той все още я беше хванал и определено я държеше силно.Мъжът изглеждаше определено на високо ниво и с доста добър външен вид, което накара брюнетката да го огледа от горе до долу, като се стараеше той да не забележи това. Стон на въздишка се разнесе из въздуха и Хатауей тросна глава. Ситуацията беше доста странна предвид повтарянето, че му е позната и я познава.
-Не ми изглеждаш познат и благодаря за чадъра.-погледна отново нагоре, а след това към него и му кимна. Дръпна ръката си, която беше в доста неудобен захват.
-Може ли поне да разбера името ти странико?