Maybe I'm a daddy's girl,but I can take care of myself

Име:Анастейжа Стийл
Години:22
Раса:Човек

Какво толкова беше станало,че толкова категорично и сурово и каза право в очите,че нямаше да каже нищо относно миналото си.Анастейжа обаче реши да бъде настоятелна и го изгледа умолително.Понякога наистина се държеше,като дете щом не получеше нещо.Вярно,че в повечето случай убиваше този,който не и даваше това,което тя искаше но този път беше различно.Зачуди се дали и тя да не му спомене за това,че беше сериен убиец,който пръскаше мозъците на най-различни хора.Но не,за какво му беше да знае.Отношенията им щяха да станат още по-обтегнати отколкото бяха сега,а и на блондинката никак не и се искаше той да я гледа странно.
Отбиха се до магазин,в който Ейдриън си взе текила,а синеокото момиче реши да разгледа щанда и да си вземе някои неща,които щяха да заситят глада и.В крайна сметка си взе нещо подобно на кроасан и някакви бисквити.Купи си бананов сок заедно с голямо шише минерална вода.Магазинерката ги сложи в торба,а тя от своя страна я подаде на Моро с детска усмивка.Излязоха от магазина и се запътиха към хотела,вървейки в мълчание.Днес определено беше странен ден.Първо,че доста често се случваше да си говорят,като нормални хора без да се дразнят,да се обиждат или да си правят напук,което някак си караше Анастейжа да се чувства облекчена,че скоро нямаше да търпи постоянните му подигравки за каквото и да е.Замисли се за прегръдката им по-рано.Беше се почувствала адски странно.Сякаш усещаше,че докато беше толкова близо до него нищо нямаше да и се случи.Около нея просто витаеше сигурност,която изчезна веднага след като се отдалечи от него.Аромата на кожата му я беше завладял напълно и дори имаше миг,в който тя беше потънала в този мирис.
Стигнаха до хотела,а след няколко минути и до стаята си.Влязоха вътре,Моро се преоблече и побърза да налее текила в две чаши.Блондинката погледна алкохола леко неодобрително,но въпреки всичко взе чашата между пръстите си и отпи доста голяма глътка.Затвори очи и намръщи лицето си.Винаги първата и глътка беше най-трудна.Очакваше,че Моро всеки момент щеше да промени решението си,че нищо няма да и каже.Но защо пък трябваше да споделя точно с нея?Та те не можеха да се понасят,а тя го караше да и казва очевидно прекалено лични за него неща,които на всичкото отгоре не искаше да разказва.И двамата мълчаха,докато накрая блондинката не реши да вземе думата и да заговори.
-Името му беше Тайър.Беше висок,красив,мил,добър,грижовен.Всичко,което една жена може да поиска.Запознахме се на един рожден ден на една моя приятелка преди четири години.Сякаш беше любов от пръв поглед.От него ден,до минала година ние бяхме неразделни.Всичко правихме заедно.Закусвахме заедно,обядвахме заедно,ходихме на пазар заедно,на купони.Единствено се разделяхме,когато той трябваше да отиде на работа.Преди година на рождения ми ден,той реши да ми предложи брак.Сгодихме се и бях най=щастливата жена на планетата.Знаеш ли,че ти всъщност може и да го познаваш … Тайър Паркър.Висок,рус,с очарователна усмивка и детско личице.-усмихваше се широко,докато казваше всичко това.
-Един ден се разхождахме из улиците на Ню Орлиънс,хванати за ръка както обикновено и тогава отникъде някой го застреля.Убиха го пред очите ми и оттогава не мога да живея с мисълта,че бях там и можех да предотвратя всичко.А толкова много ми липсва.Всеки ден,всяка секунда.Липсва ми всичко,което правихме заедно.Липсва ми всяка усмивка,всяка негова дума … липсва ми самия той.Сякаш,когато си тръгна от мен взе и огромна част със себе си.-гледаше надолу през цялото време,но накрая вдигна глава,а на лицето и грееше плаха усмивка.
-Така,че Ейдриън не само ти имаш трагедия в живота си.Знаеш ли не съм говорила с никого за това.Ти си първия,представяш ли си … точно ти.Но знам,че няма да кажеш на никого това,което съм ти споделила,така че искам да ми се довериш.И да колкото и невероятно да ти звучи за такава разглезена госпожичка,като мен и аз мога да пазя тайни.Не съм тази,за която ме мислиш!-не мислеше да му казва нищо повече и без това се беше разбърборила прекалено много,повече не му трябваше да знае.