Julian Grey

Характер
Труден. Да, Джулиън беше доста сложна личност. Нямаше и следа от предишния хлапак, сега вече беше пораснал мъж осъзнал болката и загубата, обичащ да се отешава с чашката. Не обичаше да разговаря, не обичаше дори да живее. Отблъскваше хората и обичаше да е сам. Беше го страх някого да не пострада отново заради него. Беше изградил имидж на лошо момче и не се съобразяваше с никого. Обичаше жените, алкохола и това да убие двама, трима вампира. Това беше призванието му, а изкарваше болката си на другите.
 
История
Крачеше нервно из чакалнята в полицията. Не вярваше, че е чак толкова трудно да го пуснат да отиде в болницата, бяха го разпитали и взели показания преди един час. Приятелката му умираше, а те го държаха тук. Когато един от полицаите му каза, че може да върви Джулиън хукна презглава и спря първото такси, давайки му насоки до болницата.... Какво изобщо правеше в интензивното, когато дори не знаеше къде се намира тя? Трябваше да разбере какво става вътре и неведението в ситуацията никак не му помагаше. Прииска му се да скубе косите си, да плати цялото състояние пари на Земята, за да я спасят, но тези доктори все още не приемаха нищо... не даваха обещания и не потвърждаваха неизказаните си опасения и диагнози... просто мълчаха.Чакането го убиваше. Той беше виновен. Малко преди злопоуката Леа се скара с него, беше наистина голям скандал. Когато всичко свъърши тя обра багажа си от спалнята им и просто тръгна. Когато Джулиън осъзна грешката си тръгна след нея, но вече беше късно. Колата й се беше разбила на малки части, а той дори не можеше да я извади и чакаше линейката.. Всичко пред погледа му се замъгляваше, а това го правеше още по- неспособен да приеме действителността и че в момента, отвъд голямата врата, тъмнокосата Леа се бореше за своя живот.
-Господин Грей! - ниската, сестра звучеше толкова състрадателно,  а това го побърка. -Господин Грей, аз много съжалявам, Леа не успя да се спаси...- думите й останаха като фон на помещението-... когато я докараха тя беше мъртва.Опитът му да стане беше многократен и когато успя, започна да върви към огромната врата срещу него.
Гледаше я. За последно я гледаше преди всичко да свърши и тя да потъне дълбоко в земята. Сърцето му се раздираше силно и непоносимо, а в ума му се повтаряше за пореден път техния скандал.Преглътна тежко, за да възпре сълзите, които се опитваха да се освободят. Затвори ковчега й бавно и със съжаление. Всяка лопата пръст добавяше към неговото сиво по един нюанс..
Вече почти не си спомняше нищо. Празнотата в гърдите му съществуваше само като формалност, която се появяваше от време на време, напомняше за себе си, но не и каква беше причината. Беше тръгнал по пътя, който му беше предлаган преди да я срещне и съжаляваше, че не е приел защото щеше да е жива. Джулиън беше станал ловец, да странно и ново за него но свикваше с мисълта.