"You said, you're a player. Meet the coach." - Melissa Cohen

Name:Melissa Cohen
FC: Karlie Kloss
Age: 19
Group: Cohen's
Race: Demon with a soul.

Когато Мелиса се роди никой не подозираше, че тя е една малка подробност по-различна - има душа. От начало родителите й се усъмниха, защото проявяваше съжаление и доброта, нещо неприсъщо за демоните, но тъй като всички й натякваха да не проявява тези си качества, тя спря да го прави и така премахна съмнението от очите на хората около нея.
Мелиса знаеше, че е различно, но реши да скрие това и го направи доста умело. Често се криеше в някой ъгъл и четеше, често ходеше в гората като малка и помагаше на беззащитни животни, като им правеше малки къщички и тайно се грижеше за тях, без никой да разбира.
На нея й харесваше да притежава душа или поне докато бе все още малка и не разбираше каква тежест е душата.

Преди 5 години:

-Пак ли си приютила някое куче в къщата ни в гората?-сериозно запита русокосо момче, като гледаше Мелиса някак сурово. Малкото момиче просто кимна в отговор и се усмихна.-Скоро и аз ще хвана бълхи, Мелиса!-троснато продължи момчето и се засмя леко. Тейлър бе най-добрия приятел на Мелиса и единствения й.Двамата си бяха направили къща в гората, за която никой не знаеше, за да правят различни неща там, но малкото момиченце, което всъщност вече не бе никак малко, защото бе на 15 години, често използваше къщата, за да приюти някоя животинка.
-Не мога да ги оставя да умрат, Тей!-с мил тон отвърна Мелиса и направи мило личице, което винаги минаваше при Тейлър.
-Е, мисля, че не съм способен да откажа на това лице.-сви рамене момчето и сръчка Мелиса приятелски, а тя се засмя.
-Знаеш колко много те обичам, Тей!-подмазващо каза тя и двамата отново се засмяха

Преди 4 години:

-Какво би казала за смъртта на Тейлър, Мелиса? Справяш ли се с това?-поредната глупава психоложка. Какво разбираше тя от това да загубиш най-добрия си приятел? Нищо. Само се преструваше, че знае какво изпитва Мелиса, за да си помисли, че я разбира, но всъщност изобщо не я разбираше. Вече бе сменила трима психолози и никой не й помагаше. Тя твърдеше, че е добре и наистина вече бе добре. Бяха минали шест месеца от смъртта на Тайлър и тя бе разбрала, че живота е отвратителен и ужасен и го приемаше такъв какъвто е и нямаше смисъл някой с образование за терапефт да я кара да мисли обратното.
-Смъртта е нещо напълно нормално през което всички ние ще преминем.-това казваше тя всеки път и бе напълно права, бе по-права и от самата психоложка. С времето Мелиса бе спряла да слуша глупавите психолози и ходеше при тях, само за да бъдат родителите й спокойни. Мелиса бе свикнала с мисълта, че никой никога няма да я разбере и това вече не бе проблем за нея.
Ако нямаше душа сигурно изобщо нямаше да изпитва онази глупава вина и болка, но за жалост се бе родила с душа и не можеше да промени това, колкото и да й се искаше.
За това Мелиса реши да промени живота си.
Тя спря да посещава терапефти, като твърдеше, че вече няма нужда от тях, всъщност тя никога не е имала нужда от тъпоумни всезнайковци, защото те никога на никого не помагаха.
Дори да имаше душа, Мелиса щеше да започне още по умело да се преструва, че няма такава, щеше да се опита да заблуди дори себе си и се молеше да й се получи.
Разбрала, че живота е кучка, Мелиса реши да се превърне в такава, да се прави на бездушна и да не се интересува от нищо и никого.