~I know what you want so desperately~

Брой мнения : 6 Join date : 05.05.2014

~I know what you want so desperately~ Tumblr_inline_mkud45B3Wq1qz4rgp

Анна Крейг/24/Човек (ловец but not really)/ Leighton Meester

Мислеше си, че може да има малко проблеми с френския, тъй като не го бе използвала от доста дълъг период от време (или поне това, което минаваше за дълъг период за човек като нея), но уви- звънливото ѝ гласче озвучаваше приемната на изключително префърцунено обзаведената къща на клиента ѝ с перфектен акцент, който можеше да заблуди почти всеки. Изреждаше факти, който можеха да накарат всеки човек да потръпне, все едно бях нежелани странични ефекти на най – новото лекарство на пазара и ги четеше от листовката му.
Единствената друга жива душа наоколо бе мъжът, с когото разговаряше, а той бе повече слушател, от колкото каквото и да било друго. Та, нали за това му плащаха. Щом свърши с доклада си и двамата се изправиха в жест на уважение и си стиснаха делово ръцете.
-Merci, mademoiselle Craig!
-C'est mon travail. Mais Jack, dites à votre patron que je préfère rencontre avec mes clients personnellement.
Мъжът отговори с кратко кимване и изпрати гостенката си до изхода като побърза да затръшне вратата след нея. Не можеше да го вини. Той изглеждаше като скромен и примирен човечец, а тя имаше дарбата да кара кръвта на всички около нея да кипи. Естествено, външният ѝ вид може би имаше пръст във това, но копринената кестенява коса и тъмните лешникови очи или дългите крака и тънката талия, не бяха единствената причина. Анна имаше дарбата да задава правилните въпроси на правилното място, а и имаше скрито предизвикателство дори и в облягането ѝ назад в кресло. Човек, който няма какво да губи… Какво по-опасно от това?
Прекарвайки тънките си пръсти през косата си, за да я отметне назад, Крейг се запъти надолу по улицата, запътвайки се към близкия булевард, от където щеше да може да вземе такси и да се прибере обратно в хотела.
Боже, обичаше работата си!
Правеше това, което прави най-добре и то за пари… много пари. А от време на време, както и бе в случая и за еднопосочен билет до Франция. А какво всъщност правеше? Нищо мръсно, което може би минава през главата на всички, когато видят размерите на гардероба ѝ. Чисто и просто проучване. Ровене в томове и томове книги, за да намери решение за проблемите на клиентите си. Често тези проблеми бяха кравопиещи или магиоборавещи, или кожосменящи, но това не беше проблем за Анна. Каквато ѝ грижа с „паразити“ да имаха клиентите ѝ, някой някога бе имал същия и бе достатъчно любезен, за да го документира. А и защо да е проблем? Тя просто си държеше носа заровен в книги и казваше как може да се отърват от въпросните натрапници. Не беше все едно тя ги убива, нали?
-Сега като се замисля, може би Париж не е толкова лоша идея. – Думите се изрониха от устата ѝ, когато навлезе в лобито на хотела си. „Защо не?!“
Усмивка разкраси лицето ѝ като се запъти към асансьора. Усмивка, сълзи, презрение, омраза… можеше да мени емоциите си като маска и ѝ доставяше изключително удоволствие. Можеше да прави, каквото си иска и не трябваше да се съобразява с никого. Това е живота! Живееше в приказка и през повечето дни от годината дори си вярваше, но винаги идваше момент, когато навън валеше проливен дъжд и не можеше да отиде на пазар или нямаше никакви поръчки, когато малките демончета от миналото ѝ я навестяваха и ѝ напомняха, че няма за какво да живее. Няма никой, който я обича или дори го е грижа за нея. Беше сама. Любимите ѝ дни…
Убити… брутално изклани до крак. Всеки един, за когото някога бе таила каквито и да е чувства. Без скрит замисъл зад убийствата или нещо повече освен физиологична нужда. Така за първи път се сблъска с свръхестевеното скрито в този свят, така животът ѝ се озова тук.
-Да, време за пазар…

Admin Брой мнения : 1232 Join date : 22.01.2014

Одобрена, добре дошла.