Преди много време в един забравен град..

Брой мнения : 127 Join date : 02.05.2014 Age : 29

Паркирах колата си точно на ливадата на съседната къща,до която живееше Андреа,изгасих двигателя и музиката,която гърмеше из целия квартал веднага спря.Бях по сини дънки,този път леко по мен,черен колан,черна риза и маратонки.Свалих очилата си и ги поставих на разкопчаната риза и се придвижих към домът и,вече с угаснали светлини.Цареше гробна тишина в иначе бурния квартал,но точно днес явно бяха решили да го дават по скромно.Доколкото помнех стаята и беше на втория етаж по средата.Незнайно защо никога не даваше да се вдига шум в тях,затова реших да не я будя и взех няколко камъчета от моравата в ръката си и започнах да хвърлям един по един по прозореца и.

-Андреа!-Въпреки,че извиках няколко пъти,гледах да е по тихо.

След като не се чу отговор и,че наистина спи дълбоко реших да се покатеря до прозореца и.Прескочих няколкото саксии "оградили",като пазачи къщата и и започнах да се катеря по един храст увит около колоната свързващ първия и втория етаж.

-Мамка му!-Извиках точно,когато се подхлъзнах на глупавия храст и щях да падна,но въпреки това се разсмях и опитах да скрия смеха си с ръка,но успях да се задържа.Отстрани сигурно изглеждах като Тарзан в 21 век.Въпреки "трудностите" се изкачих и се огледах да няма никой,не ми трябваше отново снимка на първа страница в някой таблоид гласящ: "Младият и буен син на семейство Грей отново в неподходяща ситуация за неговата възраст",може би имайки предвид,когато ме хванаха да шмъркам кокайн по боксерки от пъпа на една млада мулатка - стриптизйорка...да...сигурно..

Минавайки под прозореца на съседната стая до нейната отново се подхлъзнах и наругах и почти изпускайки телефона и ключовете си,които държах в ръка.Когато най-накрая стигнах до целта седнах на перваза и почуках с телефона си буквално по прозореца и,облегнал едната си ръка свободно на крака и се оглеждах в стаята,но не се виждаше нищо.

първите постове не са ми силата хаха

Брой мнения : 100 Join date : 01.05.2014

Дразнещото трополене по прозореца накара девойката да подскочи от уплаха. Разтърка сънено очи и
хвърли бърз поглед към огледалото, разположено срещу малкото й кокетно легло. Тъмните й махагонови
коси стърчаха навсякъде, придавайки й вид по - скоро на първобитна, отколкото на тийнейджърка от
двадесет и първи век. Нежните й розови устни бяха подпухнали, а цвета на кожата й бе бледа, като на мъртвец. Не че се
интересуваше особено много от външния си вид точно в този момент. По - вероятно бе да се тревожи повече за шума
идващ отвън.

- Има ли някой ? - прошепна плахо преди да се измъкне от пухкавите завивки. Пристъпи няколко крачки
към прозореца, от който ясно се очертаваше мъжки силует. Кожата й се наелектрезира от вълнение. Кой по дяволите я
безпокоеше по това време ? На прозореца ? Малкото й сърчице запрепуска, подобно на уплашена птичка. Бе готово да изскочи от гърдите
й при първа възможност..
Родителите й бяха заминали извън града по работа. Не че се задържаха кой знае колко, имайки в предвид, че Андреа
несъмнено се нуждаеше от някаква компания от време на време.
Неохотно дръпна пердето. Остана изненадана щом успя да разпознае рошавата прическа на Крисчън, която му придаваше
такъв своенравен вид. Устните й се разтеглиха в нежна усмивка. Отиваше му да е лошото момче. Винаги в центъра на
глупостите. Андрея също не оставаше по - назад,
но от известно време бе станала по - тиха, по - себе си.

- Серенада ли ще ми изнасяш, дон Жуан ? - изкикоти се ехидно, правейки му знак да влезе. - Какво търсиш тук по това време, Крис ?

Брой мнения : 127 Join date : 02.05.2014 Age : 29

От към тъмнината която се простираше в стаята на Андреа се появи едно леко рошаво момиче по нощница или пижама не видях добре в тъмнината.Застана на прозореца и се опря на него.
- Серенада ли ще ми изнасяш, дон Жуан ?- Каза като ми се ухили ехидно.Аз само се усмихнах дяволито застанах прав или поне малко се олюлях преди да успея да остана немирно,разперих ръце и се обърнах към нея с поглед.
-За днес сме подготвили програма на Селин Дион - My heart will go on.-И точно като в сцена от Титаник застанах отново немирно и започнах да пея с цяло гърло и фалшив и леко подпиинал глас при което разлаях няколко кучета и 1-2 съседа се показаха и извикаха да млъкна.Да.Със сигурност не ме слушаше главата през повечето време,но и не ми пукаше особено и продължих с изпълнението си,но Андреа ми напрази физиономия,с която ме молеше да престана и ме прикани да вляза вътре,а аз смеейки се примирих присвих покорно рамене и влязох през прозореца,като седнах обратно на него и затворих зад себе си.
- Какво търсиш тук по това време, Крис ?-Попита ме тя след като страстите се успокойха.
- Търся си нов PR агент и продуцент.Виж само какъв талант имам.-Започнах да се смея и отпих поредната глътка от полупразната бутилка уиски.Чудното беше,че дори и да я бях привършил не се чувствах толкова замаян и пиян,или поне аз така си мислех.
-Ами ти?Къде са ваще?Мислех,че щом ме чуят да се качвам майка ти ще ме замери с лопатата от прозореца и ще ме центрира на моравата.-Посочих вратата зад нея.
-Наще са на поредната конференция и почивка,а брат ми един Бог знае къде е това лекенце.-Размърдах недоволно устни и отпих поредната сладка но леко караща да потръпнат устните ми глътка разливаща се по гърлото ми.
В един момент просто се взирах в Андреа,неколцината минаващи коли по това време огряваха от време на време стаята.Времето беше удивително спокойно,само лек вятър се появяваше навън и отминаваше за секунди.Колкото и учудващо да е не възприемах Андреа като някоя лекомислена жена за каквито смятах повечето такива.Андреа беше единствената ми жена - приятелка,останалото бяхме банда хлапаци с ужасно много свободно време.Няколко пъти клоните на дърветата се удариха в прозореца и станах от прозореца като започнах да обикалям стаята.Уж щяло да вали пороино,но май ще се разминеме днес.Бутилката уиски се клатушкаше в ръката ми,а ключовете и телефона ми бяха някъде в двора на къщата,защото се чуваше да звъни.Една от многото снимки в рамки ми направи особено впечатление и я взех в ръка като се обърнах към прозореца по който вече се стичаха капки вода от прииждащия дъжд.Времето вече не беше толкова благоприятно и вятъра се усили.Облегнах се безгрижно на шкафа зад мен на който бяха снимките и се обърнах към Андреа.
-Хайде.Дай една усмивка на любимият ти приятел.-Засмях се и и намигнах.
-Всички са или прекалено пияни или изтрезняват.Затова и се сетих за теб.Отдавна не сме се виждали,а ми писна от шумотевицата.Просто не и днес.-Повдигнах леко бутилката и я разклатих.Това беше знака,че ако не се пие на шумотевица,ще си пия и сам.
-Искаш ли една глътка?-Надигнах бутилката отново но към нея за да и я подам.

Брой мнения : 100 Join date : 01.05.2014

Явно за рошавата прическа на Крисчън си имаше основателна причина, а именно, че бе фиркан до
козирката. Андреа не обичаше да го гледа в това му състояние, не и когато тя самата не бе напоила
малкото си телце с достатъчно спиртни напитки, които бяха способни да замъглят разсъдъка й и да изкарат
другото й Аз наяве. Колко неприятно, че младият Грей бе уцелил неподходящ момент
да й се появи в такова състояние. Имаше дълъг и натоварен ден, а когато най - накрая бе успяла да заспи
господин Грей се постара да развали цялото спокойствие постигнато с толкова много труд. Разбира се, разбира се.
Нямаше да го отпрати, нито да му се кара, но само защото не бе виждала очите му от толкова време. Щеше някак
си да му прости една безсънна нощ и умирисана на алкохол стая.
Думите от песента започнаха да се завалят една след друга от пияната му уста, създавайки безпокойство
у съседите на Андреа, които със сигурност щяха да споменат за случая на родителите й. Едва ли щеше да
чуе нещо ново от тях, просто поредната лекция за това колко лошо и влияело това момче. Мисълта да спре
да се вижда с него бе абсурдна за малката й главица. И без това среднощните му посещения бяха намалели
до минимум, а дневните съвсем липсваха. Скарсгард имаше толкова приятели момчета, но в този привидно глуповат
индивид откриваше нещо истинско. Наркотиците, пиянските истории и курвите, които тичаха след него бяха
просто маска. Андреа не таеше много надежди, че приятелството им ще продължи дълго. Отлично знаеше
колко непостоянен можеше да бъде Крисчън и това съвсем не я притесняваше. Малката синеочка също
знаеше и колко много бе влязла под кожата му. Единствената, която успяваше да търпи настроенията му
и единствената, която полагаше някакво усилие да го разбере.
- Добре, млъкни вече. - изсъска през зъби. Укорителният й поглед се лепна точно в разфокусираните
му очи. За нейна изненада Грей смирено замълча и влезе вътре залитайки. Цяло чудо, че не се спъна в разхвърляните
й по пода дрехи. Измежду монолога за PR агента и родителите му Крисчън отпиваше солидни глътки от бутилката уиски,
която така старателно размяташе в ръката си (най - вероятно несъзнателно ).
Андреа попремига сънено няколко пъти преди да успее да асимилира трудната ситуация, в която се бе забъркала без да
си иска. И докато се усети вече следваше примера на синеокия, отпивайки от течността, която така сладко прогаряше
гърлото й.
- И без това си достатъчно пиян, господинчо, с удоволствие ще ти конфискувам алкохола. - крайчеца на устните
й се извиха в дяволска усмивка, която не вещаеше нищо добро. Приближи се до младежът дотолкова близо, че несъмнено
щеше да му стане неудобно ако съзнаваше какво се случва. Смъкна ризата от гърба му и го избута вляво.
- Марш в банята, Крис ! - изписка заповеднически, сочейки му с показалец бялата врата
срещу него. - Смърдиш ужасно.. - опита се да звучи сериозно, но детският й смях неохотно се разнесе из стаята.
Цялата ситуация беше толкова нелепа, а факта, че го бе разсъблякла по средата на стаята без много много да му
мисли, накара бузите й мигновено да пламнат.

Брой мнения : 127 Join date : 02.05.2014 Age : 29

- Марш в банята, Крис ! - Извика след мен Андреа след като ми взе бутилката от ръката и ме изпъди към банята.Отправих военен поздрав,както войник към командир и се засмях,обръщайки се към вратата която ми посочи,която знаех,че е банята и тръгнах леко клатушкайки се.
-Само ако дойдеш с мен.Да ти изтъркам гръбчето.-Не пропуснах да се пошегувам и влязох вътре като започнах доста некомпетентно да разкопчавам ризата си,а очилата паднаха на плочките.
-Ще ми трябва малко помощ!-Извиках леко и оклончиво и продължих също толкова зле да разкопчавам ризата си,която успях да сваля от себе си и оставих на земята.
В момента замаянато ми съзнание единствено можеше да се фокусира върху събличането на дрехите.Андреа винаги се грижеше за мен като за едно малко разглезено дете,на каквото и изглеждах най-вероятно.Дори сме спали на едно легло и не сме правели нищо и то почти голи и пияни..но това са подробности.Познавахме се от съвсем малки.Когато ме осиновиха не говорех с никой и всички ми бяха безразлични и надути.Да си роден в бедно семейство и да израстнеш сред куп надути богаташчета е наистина трудно.Единствено боят и купоните ме оттърсваха от това.Дори и да бях излязъл с бандата пак щях да съм сред богаташките синчета,какъвто бях станал и аз сега.С Андреа винаги беше различно можех да върша съвсем обикновенни неща без да се налага да слагам маската на ядосания Крисчън или да се сбивам с който и да било.
Незнайно защо близостта отпреди малко ми се стори толкова неловка за първи път.Винаги сме били толкова близко,а сега когато сме само на милиметри един от друг ми пукаше за това.
Усещах как маха ризата от мен,явно просто я бях свлякъл до лактите и до там...на пияна глава е така понякога и халюцинираш.Отстрани изглеждахме като непослушен тийнейджър и ядосана приятелка която се опитва да го отърве от махмурлука.Аз дори не можех да си кажа и името правилно без да изфъфля,но въпреки това намирах сили да говоря.Приглушената светлина от лампите в банята не дразнеха зрението ми в момента,а шкафовете около мен бяха в бяло,зад мен се намираше най-вероятно душа,който виждах в огледалото пред мен.
Покорно седях и чаках да съблече ризата след което я помолих да се обърне като опитен джентълмен..
-Ще се обърнеш ли?Притеснителен съм.-Засмях се на последното,защото не се сдържах и съблякох дънките и боксерките и ги хвърлих на пода като с една трудна крачка отстъпих от тях и влязох под душа,като дръпнах завесата.С няколко огледа на мястото намерих кранчето за водата и я пуснах,като се подпрях на плочките на стената и водата се изля върху мен.Усещах как Андреа още е в стаята но не чувах какво точно прави и си измислих причина за да доиде по близо.
-Опа,май съборих нещо много важно...-И едновременно с това потърсих най-чупливото нещо с мъглив поглед и бутнах с един пръст за да падне на земята и чух как пристъпва към мен при което се показах зад завесата и я дръпнах за ръцете при мен под душа.
-ИЛи пък не...-Гласът ми от шеговит мина на съвсем сериозен въпреки алкохола който бях изпил.Андреа стана цялата мокра,косата и ,дрехите и.

Брой мнения : 100 Join date : 01.05.2014

-Ще се обърнеш ли? Притеснителен съм. - дори Андреа се разсмя на последното. Наистина не можеше да си
представи Крисчън притеснен. Той бе олицетворение на наглостта и непукизма, толкова своенравен и без чувство
за отговорност, че бе способен да се разтича гол по улиците, пеейки химна. И въпреки всичко се подчини и
смирено се обърна с гръб. Отне му предостатъчно време да се отърве от панталоните си. На Андреа й се струваше,
че е по - скоро съсредоточен в това да остане буден, отколкото да свали дрехите си и да влезе под душа.
Приближи се до мивката. Погледа й мигновено се заби в малко почти колкото главата й кръгло огледало, закачено на
бялата стена. Установявайки колко плашещо изглежда Андреа прецени, че би могла поне да измие зъбите и лицето си.
Докато старателно вършеше първото си спомни за кавгата й със Самюел по - рано днес. За него не бе нищо особено,
но на нея й се виждаше като задаващият се край. Караниците им нямаха край, а отношенията им охладняваха все повече
и повече. Това я натъжаваше донякъде, дори я натъжаваше факта, че мисли за това, докато си мие зъбите. Извърна
поглед към стърчащото на пода шише уиски.
Гласът на Крисчън я изкара от смешния транс, в който сама се бе вмъкнала. Беше счупил нещо. Едва ли имаше кой знае
какво значение, не й се виждаше да има нещо важно в банята. Подбели очи и тромаво се завлачи към душа. Младежът
изскочи изпод завесата и без да влага особено много сила успя да я дръпна под душа. Горещите капки вода започнаха
да се стичат по кожата, косата й. Късите панталони и раздърпаният бял потник, които й служеха за пижама, бяха подгизнали.
- Какво по дяволите.... - успя да измърмори единствено преди сериозният му глас да я стъписа напълно. Лицето й отново
пламна в най - различни нюанси на червено. Сините очи, изпълнени с объркване се впиха в бялото му лице, изучавайки
колко пиян бе в действителност, какви ги вършеше.. И защо, по дяволите, цялата бе подгизнала ? Объркването й бързо успя
да се превърне в гняв. Бурен, от онези, които отшумяваха бързо, но оставяха много последици след себе си. Погледна
встрани внимателно обмисляйки думите си. - Какво правиш, Крис !? Виж, какво направи. Сега цялата съм подгизнала. -
измрънка под носа си. Очевидно планът й да му се развика се разби на милиарди парченца, щом осъзна, че той е просто
пиян. И въпреки, че имаше голяма вероятност той да не помни какво е правил през по - голямата част от времето Андреа
се смущаваше покрай голото му тяло. Не бе очаквала от себе си да се срамува от Грей. Хиляди пъти се бяха съвземали
голи един до друг без да помнят какво са правили, просто знаеха, че не е това, което изглежда. Нито веднъж от тези хиляди
пъти Андреа не бе изпитвала и капка срам, че той я гледа или , че тя го гледа. Сега бе друго, сега ситуацията бе толкова
нелепа, че чак й се идеше да избяга.
- Глупчо. - изкикоти се нервно и плисна малко вода върху лицето му.

Брой мнения : 127 Join date : 02.05.2014 Age : 29

-Явно не е било чак толкова важно щом не се развика.-Засмях се и погледнах към счупената вещ,която не можех да фокусирам,въпреки,че нарочно я бутнах само за да дойде.Андреа ме изпръска с няколко капки и го върнах,като също я напръсках и се засмяхме.
-Глупчо.-Отговори ми тя,но някак нервно.Явно не само аз усещах неловкото състояние в което бяхме.
Съвсем ненадейно и лековато опрях челото си на нейното,а струята от душа премина от главата ми към гърба и се удряше в него.
-Да.Такъв съм.Признавам си.-Очите ни се срещнаха в следващия момент и момента стана наистина неловко,въпреки нетрезвата ми глава осъзнавах това.
-В момента съм ужасно пиян,под душа на най-близката ми приятелка...и искаш ли да ти кажа една тайна?Въпреки,че знам,че след като съм толкова пиян ще си помислиш,че не говоря сериозно.-Лицето ми се премести от челото и плътно до ухото.
-Отдавна искам да не сме просто приятели.Ти си винаги до мен и вечно ще съм ти благодарен за това.В най-лошите ми моменти ти беше до мен,в най-добрите,най-махмурлииските.-Засмях се отново на последното и лицето ми се отмести отново на нейното,а телата ни бяха на сантиметри едно от друго.Ръцете ми минаха по лицето и,като го погалиха нежно и минаха към врата и раменете,а устните ми минаха към нейните.Чуваше се само шума от душа и пороиния дъжд който се беше разярил навън показващ се от малкото прозорче на банята.
Всичко това беше толкова странно,въпреки алкохола осъзнавах напълно нещата.Може би сега имах смелостта да кажа нещата които мислех на глас,винаги се държахме приятелски споделяли сме си,но никога не съм помислял за нещо друго до преди няколко седмици.И въпреки всичко Андреа търпеше всичките ми изцепки,простотии,лудории,пиянства,но никога не ми е пукало толкова за нея както в момента в който бахме ние двамата.

Брой мнения : 100 Join date : 01.05.2014

Лека тръпка премина по гръбнакът й щом Грей се оказа толкова близо до нея, че можеше да
усети дъхът му върху лицето си. Ръцете му, които не спираха да докосват кожата й, също
успяваха да я разсеят. Натрапваха й някаква измислени чувства, желания, такива каквито
не бе имала досега..не и към него. Не смяташе, че това е правилно, не си представяше тях
двамата като нещо повече от приятели. Бяха заедно от деца, струваше й се някак невъзможно
да има нещо повече от това, което са си казали. Нещо скрито, което би се появило само и
единствено в такъв шибан момент.
Крисчън започна да говори. По една или друга причина говореше повече отколкото и двамата
биха могли да асимилират в този момент. Парещият му дъх прогаряше ухото й, спускайки се към
врата й. Малкото й телце потръпна, като лист повеян от вятъра. Не бе способна да чуе нито една
негова дума.
- Какви ги говориш, Крис ? Наистина си пиян. - прошепна едва чуто. И въпреки, че изговори фактите
на глас Андреа не се отдръпна, не избяга от неловката ситуация. Просто остана неподвижна за няколко
секунди. Той се приближи още повече, сякаш игнорирайки думите й. Устните му съвсем леко се допряха
до нейните, някак леко, колебливо и в същото време натрапчиво и настоятелно. Чакаше нейния сигнал.
Може би очакваше да бъде зашлевен или едва ли не изгонен от къщата, но уви. Андреа опроверга дори
собствените си очаквания, отвръщайки също толкова нежно на целувката му.
Лудост. Цялата тази близост, всички тези приказки, уискито... Всичко бе една голяма тъпотия. Крисчън и Андреа..
Те не можеха да са заедно. Бяха неспособни да се държат един с друг нежно и внимателно. Бруталната
истина, която съществуваше между тях им пречеше.
- Това е грешно, Крисчън. Толкова си пиян. Изкъпи се.. Изкъпи се и да си лягаме. Утре всичко това няма да
ти хареса. - гласът й бе тих, внимателен, дори малко срамежлив. Направи крачка назад и нежно погали бузата му.

Брой мнения : 127 Join date : 02.05.2014 Age : 29

И за двамата беше изненада да стоиме на подобно разстояние.Въпреки всичко Андреа отвърна на целувката,но колебливо и премерено.
- Какви ги говориш, Крис ? Наистина си пиян.-Отговори след около няколко минути,а аз само се усмихнах вяло.
-Не чак толкова колкото ми се иска.-Както някои хора са казали "На трезво мислиш,а на пияно казваш нещата които мислиш",или нещо подобно беше.Може би не бях събрал достатъчно смело да кажа всичко което мисля на трезво.Което е и най-странното имайки предвид точно мен.Този който се сбиваше,викаше,караше и използваше жените.Кой би си помислил,че точно аз ще се държа така?Мислите препускаха през пияната ми глава.Душа за мое успокоение затъпяваше малка част от алкохола който бях изпил.Топлата струя вода се изливаше върху мен и отпускаше тялото ми,което вече не се клатушкаше.
-Това е грешно, Крисчън. Толкова си пиян. Изкъпи се.. Изкъпи се и да си лягаме. Утре всичко това няма да ти хареса.-Андреа проговори отново и ме отръпна от завладялите ме странни мисли и аз инстинктивно се отдръпнах,въпреки,че не ми се искаше.
-Да,права си.Пиян съм,не ме слушай какво говоря.Знаеш как ми действа алкохола.-Опитах се да се пошегувам,но зад усмивката всякъш сериозният Крисчън вътре в мен ме поглеждаше през една вежда и ми цъкаше с един пръст да не говоря глупости.Може би и за това бяхме приятели,защото винаги се криехме зад чужди маски и нямахме смелостта да кажеме какво наистина чувстваме от страх какво ще помисли света за това.
Всички тези неща които ми се случиха ме научиха да бъда различен,студен,гаден,и затова доста хора ме мразеха заради това което съм.Отблъсквах абсолютно всеки който се доближи до мен с надеждата да не ме опознае,да не разбере какво всъщност ме тревожеше какво наистина мислех и исках да направя.Ако зависеше от мен никога не бих заживял в подобен преебан свят.Хората постоянно следяха стъпките ни,само заради това което сме или чий деца сме.Това ме вбесяваше постоянно.
-Трябва да излезеш от тук.Не е правилно Андреа.Преди да извърша нещо за което ще съжалявам на трезва глава.-Нямах нищо лошо напредвид,но не исках да се изкушавам.Мислите ми бяха достигнали друго ниво,такова каквото никога не бих помислил,че мога.Пръстите ми минаха по един от мокрите и кичури коса и го пуснаха,като след това дръпнах завесата и посочих вратата на банята.
-И да затоплиш леглото докато дойда.-Отново се пошегувах избутвайки останалите мисли настрани или поне се опитвах.Андреа тръгна да излиза от под душа,а аз стоях буквално като някой идиот встрани.Защо го правех?Защо бях толкова внимателен с една жена?Откога стана това?Винаги получавах това което исках от жените и ги зарязвах,но това чувство което чувствах към Андреа беше съвсем различно от другото,тя беше различна от другите.За първи път не исках някоя жена за трофей,а просто...за мен.И я оставях да си тръгне..Вътрешния ми глас крещеше да я убедя да остане,да не съм такив идиот,или по скоро стария Крисчън,този още преди да го осиновят,истинския Крисчън криещ се зад маската.
-Мамка му,поне ако съжалявам за нещо,поне да има за какво..-В този момент дръпнах Андреа през кръста и я притеглих към себе си,като я целунах,а другата ми ръка мина през врата и притегляайки я съвсем към себе си,но не по онзи плах начин по който го направих преди малко,а по истинския,онзи изгарящ тялото ти,каращо го да изтръпва от гърдите чак до пръстите на краката,като ток минаващ по тялото ти,начин по който никога не си целувал друг,без маските и простотиите.

Брой мнения : 100 Join date : 01.05.2014

-Трябва да излезеш от тук. ... - думите му я зашлевиха, като развален домат, право в лицето. Истината бе,
че заболя. Беше грешно, беше нечисто, но тя го искаше. И щеше да си позволи да залитне поне веднъж от
правия път, за да бъде поне малко щастлива. Точно от това имаше нужда. От едно измислено, нагласено щастие,
което щеше да я изкара от хаоса , в който живееше поне за една нощ. После щеше да забрави всичко, той също.
Щяха да живеят живота си като досега, а всичките им желания в момента щяха да останат на заден план, забравени
от света и от тях самите. Стърчащата му ръка, умишлено насочена към вратата й даваше ясен знак да напусне
помещението без да се колебае.
- Разчитай на мен. - подметна нескопосано в отговор на пошлата му закачка. Крайчеца на устните й се извиха
в малка, тъжна усмивка. Понечи да си тръгне, да избяга колкото се може по - далеч от тази баня, по - далеч
от него и от топлото чувство, което я преследваше, докато бяха толкова близо един до друг. Цялото й същество
я теглеше към вратата, а наранената й гордост тръпнеше в очакване да излекува раните си.
Какво си мислеше, Андреа ? Факта, че бе толкова пиян, трябваше да я накара да си
тръгне още щом допря устни до нейните. А тя стоеше там, тръпнеща в очакване, изтокана като някоя пълна глупачка.
Нещо обви малкото й телце и сякаш нарочно я притегли към Крисчън. Ръцете му. Онези силни ръце, които бяха
единственото нещо, което и пречеше да помръдне. Появи се нова тръпка, точно там, в стомаха й. Искриците
се разпламтяха в чувствените й сини очи, доказвайки на него и на света, че вярва на пияните му думи. Чувстваше
се толкова мъничка покрай него, толкова уязвима и незащитена. Устните му страстно се спуснаха към нейните.
Налектрезиращо, опияняващо. Екстаз ! Никой не я бе целувал така, тя не бе целувала така. Миниатюрните й
ръчички нежно се подпряха на голите му гърди, избутвайки го към близката стена, облепена с бели, керамични
плочки. Не искаше да го пуска, нито този момент на пълна самозабрава да свършва някога.
- Какво ми правиш, Крисчън ? - прошепна измежду целувките.

Брой мнения : 127 Join date : 02.05.2014 Age : 29

За мое голямо удивление Андреа отвърна на целувката ми и постави ръцете си на гърдите ми като ме избута към големите плочки,а целувката която започнах продължи с по дълги и страстни от първата,а езика ми плавно се плъзна в устата и търсещ нейния.Целувките ми преминаха от устните и към врата,раменете и се връщаха нагоре като оставяха парещи следи по тялото и,докато ръцете ми внезапно я хванаха през кръста и сменихме положенията си,като тя се опря на плочките и я вдигнах на ръце,а краката и се увиха около мен.Ако гледаше някой отстрани можеше и да види искрите които хвърчаха по между телата ни,а устните ни не се отделяха и за секунди.Всички неизречени неща ги изричахме с целувки и докосвания по цялото тяло.
Едната ми ръка жадно мина встрани по вече мокрото и тяло,по деброто та чак до коляното и се върна на горе все едно изучаваше непозната земя.Не можех дори да асимилирам какво правиме в момента.Телата ни се бяха оплели едно в друго,а единствения по голям шум от нас двамата беше течащата вода върху нас.Умът ми напълно изтрезня,може би за секунди,а с другата ми ръка захванах нейните ръце и ги поставих в дланта си над главата и.Устните ми отново минаха все така копнеещо,но този път много по бавно и наслаждавайки се на мига лека усмивка се появи на устните ми.
-Ти ми кажи...-Отговорих на последния и въпрос,но позакъснял..и устните ми минаха бавно много бавно по врата и целувайки всеки сантиметър от него минавайки по шията и чак до върха на блузата и с която още беше.
Изведнъж я издърпах от стената,ако може така да се каже и я помъкнах към стаята все още на ръце,като се спънах в дрехите на пода и бутилката уиски.
-Опа...-Засмях се и продължих подминавайки препядствята и щом влязохме в стаята я пуснах да стъпи на краката си точно пред леглото и на което си личеше,че някой е бил в него отпреди няколко минути.Исках да се насладя изцяло на този миг,като опрях чело отново на нейното и леко помръднах устни,а пръстите ми минаха по ръба на блузата и и я свалиха,същото направих и с долнището и.
Винаги се държах ужасно грубо с жените в това нямаше спор.Не зачитах никоя от тях,те бяха просто пътници минаващи през леглото ми,дори не си правех труда понякога да се събличам.Прекалено късите им поли и рокли ми правеха огромна услуга.Мразех и да говорят и да бръщолевят каквото и да било.
-Въпроса е ти какво правиш с мен?-Прошепнах тихо и нежно на ухото и а устните ми отново се отправиха към нейните така копнеещи да ги имат,да имам нея и всяка част от нея.За няколко части от секундите бяхме спокойни,а в следващата отново бяхме на предишното темпо.Бързайки незнайно за къде или бягайки от нещо.Сърцето ми за първи път от години се събуди.Чувствах се ужасно жив,а предишния Крисчън се появи на повърхността показвайки глава.
Пръстите ми минаха по кръста и,а целувките ни станаха все по настоятелни,минавайки всеки сантиметър от нея,с бавни стъпки напред я приканвах да прави крачки назад,като накрая и двамата не легнахме на леглото,а ръцете ми баха малко над раменете и.
-Искам те само за мен.Тук и сега.Искам да си само моя.-Прошепнах измежду целувките.Всичко се случваше ужасно бързо,а телата ни вплетени отново едно в друго.Единствено светлината от проблясващите светкавици огряваше стаяата,а капките дъжд се удряха безмилостно по прозореца по който се бях изкачил преди малко.

Брой мнения : 100 Join date : 01.05.2014

Губеше контрол над съзнанието си. Сега тя бе пияната. Опиянена от сладките му целувки, които настоятелно
се изсипваха една след друга ту по врата, ту по полузакритата й гръд и обратно към сочните й розови устни. Не
беше способна да се отдръпне, вече бе загубила способността дори да си повтаря колко нередно е това. Просто се
остави в ръцете му без никакво колебание. Тялото й пулсираше заедно с неговото по нов, естествен начин. Позволяваше
й моментът да я обземе напълно.
Гърбът й се опря в студените плочки. Някак си бе успял да размени позициите им, препречвайки й всички възможности за
бягство. Усмихна се, а сините й очи го пронизаха като стрела. Краката й се обвиха около силното му тяло в стегната
хватка. Пръстите на ръцете й се вкопчиха в пепеливо русата му , рошава коса, придърпвайки лицето му към своето.
Беше като дрога. Опиташ ли веднъж искаш още и още. Тя бе наркоман, а устните му бяха точно нейният тип хероин.
И както се очертаваше, зависимостта й щеше да трае вечно.
Андреа нямаше много любовници в живота си досега, всъщност имаше само един, който несъмнено бе все още неопитен
и плах. Докато Крисчън... Е, той несъмнено бе мъж с опит и Андреа нямаше желанието, нито възможността да поспори.
Тя самата се убеждаваше в това с всяка изминала секунда. И може би точно защото бе с него, моментът ставаше още
по - интересен за малката й главица. Имаше нещо вълнуващо в изневярата, имаше нещо вълнуващо в Грей. Нещо,
което я караше да му се отдава безусловно.
Понесе се през мокрото помещение, все още вкопчена в него, като удавник за пояс. Целувките му ставаха все по -
настоятелни, а тя.. Тя самата го насърчаваше с учестеното си дишане и ноктите, дращещи по кожата му. Дъхът му
отново зашари по ухото й. Какво правеше, наистина ? А той какво правеше ? Може би нищо не правеха, може би
просто им бе писано да полудяват щом погледите им се засекат, може би това беше проклетата им съдба.
Стоеше гола пред него, но вече я нямаше онази срамежливост отпреди малко, върху лицето й бе изписано желание,
страст, а ръцете му.. Те я докосваха с интерес, изучаваха всяка непозната част от нея без да се стесняват.
- Само твоя. - повтори думите му шепнешком. Не й стигаше въздух за повече, не искаше да говори. Опитваше се
да се наслади на момента мълчаливо. Между тях двамата думите бяха толкова полезни и същевременно толкова
излишни. Нуждаеха се от един поглед, за да разгадаят желанията си.
По прозорците бурно забарабаниха дъждовните капки, които сякаш се движеха заедно с двамата грешници, които
никога нямаше да забравят тази нощ.

» Чикаго - преди месец/ Holand&Effie;
» Преди месец/началото на една любов;
» We thought that we were just humans. /Преди три седмици, когато Али се премести в Чикаго/Effie и Alexa/