"Did you hear that, you got lucky."

Face claim
Jamie Dornan

Име: Крисчън Грей
Години: 26/900

Раса: Other creatures:vampire
Фамилия :
Външен вид+характер Крисчън е изклучително буен и непридвидим характер.Не обича да му казват какво да прави и е сам Господар на живота си и настоящето си.Не е зависим от жените и не се поддава на неща,като любов и внимание.Има склонноста да се бие или напива,като не обръща особено внимание на останалите и не му пука за мнението за  себе си.Всяка вечер е в различно заведение или някъде из гората за да си играе с плячката,която обича да измъчва до смърт.Не умее да прощава и дори би убил човека,който го предаде,за това през годините живот е убил доста хора,наричащи се преди "приятели".Дори и да стига до такава крайност винаги е готов да помогне на истинскити си приятели,бие се докрай и дори ножа да е опрян в гърлото му той пак ще се опита да се измъкне.Понякога е и егоист.Разбира се иска свободно време и за себе си.
История: Безгрижие.Свобода.Алчност.Това бяха само малко от нещата,който ми бяха "дадени" в повечко имайки предвид младите си години.Бях роден в поне тогава в едно от малките градчета на САЩ.Родителите ми не ги интересуваше особено какво правя и къде съм,а и аз се възползвах от това колкото можех.Грабех от живота с пълни шепи,буквално и преносно.Изкушенията предлагани ми хиляди пъти,но и отказвани в крайна сметка наистина ме изкушиха,неща,като състезанията по пълните улици с хора,наркотиците,алкохола,жените.Семейството ми постоянно пътуваше до което и да е кътче на Земята,заради служебни ангажименти.Оставяйки мен и цялото наследство,заедно с огромните имоти и най-важното без никакъв надзор.Имах една единствена компания с която излизахме и тя не беше от най-примерните,нито пък аз.Всичките бяхме 17-18 годишни пикльовци,който нямат грам акъл в главата си и единствената им мисъл е как да извършат нещо,което почти ще ги вкара за около 10 години зад решетките,а после ще се измъкнат с "доброто си положение в обществото".Все пак никой до сега не е осъдил милиардерско хлапе.
Бях се облегнал на вратата на гардероба и се люлеех заедно с нея,поставил ръка на вратата,облечен само по боксерки и ужасно сънен.Обърнах поглед към часовника показвайки 9 часа,имайки предвид,че е тъмно навън явно е вечер.Явно бях спал цял ден.Върнах сънения си поглед върху гардероба и грабнах едни сини джинси и бяла тениска.В същия момент се потропа на вратата и захвърлих дрехите на леглото слизайки надолу ужасно мързеливо,стъпвайки по студения под.
-Карина!Няма ли кой да отвори шибаната врата??-Извиках се няколко пъти,но никакъв отговор или признак на живот.
-Страхотно и за какво и плащаме на тази заплата щом една врата не може да отвори?-Казах си на ум и отворих вратата,а през нея буквално връхлетя Скайлър.За пояснение той е един от най-верните ми приятели и с този който вършиме повечето простотии.
-Много си секси така.-Хвърляйки престорен хищнически поглед,а аз го ударих зад врата.
-Млъквай и влизай идиот.-Отново закатерих проклетите стълби със същия мързел като преди малко и влязохме в стаята си.
-Хайде оправяй се по бързо.В 9 трябва да сме в Пиранята.-Нощен клуб,намиращ се на върха на една от най-високите сгради в Ню Йорк.-Извъртях очи и облякох първо джинсите си и после тениската.
-И какво ще е по различното от другите места?-Попитах почти заинтересовано.
-Обичайното,но в малко по големи количества и малко по бързо от обикновенно.-Хвърляйки се на неоправеното легло.
-Добре,хайде готов съм.-Дори не оправих разрошената си коса и тръгнах почти смъкнат.
Когато пристигнахме с колите клуба вече беше пълен имайки предвид стотиците паркирани тузарски коли отвън.Хвърлих ключовете на пиколото и влязохме вътре,посрещайки ни на вратата две девойки облечени доста оскъдно и приличайки повече на проститутки отколкото на хостеси.С грациозни стъпки достойни за модели ни придружиха до сепарето,където бяха и останали от бандата.
-Хайде,къде се губихте,още няма 12,че да се натискате?Стига сте си гукали,а да почваме.-Всички говореха в един глас,точно когато увеличиха музиката или по точно Claydee feat. Ruby - Do It.Поне пускаха свясна музика.Компанията ни се състоеше от 10 човека включително мен и Скайлър,той беше също с моя цвят на косата,но с кафяви очи и набито тяло,другите изглеждаха почти еднакво един с друг,със сиви,черни или дори бели костюми,което ми се струваше супер глупаво,но те предпочитаха да се правят на тузари,с тъмни коси и светли очи,но и имахме 3 жени в компанията.Едната беше ниска,малко трътлеста и с кестенява коса,обличайки се предимно хипарско,жалко за което,семейството и притежаваше една от най-известните дизайнерски къщи.Втората,казваше се Наталия беше висока,много висока,с дълги изящни крака,облечена винаги стилно и доста умна,но доста тиха,тя ми беше любимка,единствено тя не се правеше на такава каквато не е.Доста пъти съм се питал какво изобщо търси с идиоти като нас.Третата беше душата на компанията,винаги готова за простотии и лудории,дори веднъж беше набила един от компанията за дето и казал нещо накриво.Все още помня как го смачка от бой,като питбул малко котенце.Но да се върнеме на ситуацята в момента,или по точно след около 2 часа където всички бяхме ужасно пияни и другирани,толкова колкото и останалата част от заведението.Купона беше в разгара си,всички танцуващи,който с когото намерил,други пък шмъркаха по тоалетните или други приятни неща,въпреки,че аз предпочитам леглото си.Аз танцувах с Наталия,единствено с нея се разбирах,въпреки,че Раян,който и беше нежелания при нас,въпреки,че Скайлър настояваше да го приобщиме,и ако не беше той досега щях да съм му наритал задника заради поведението,което ми се случваше доста често.Танцувайки на дансинга,отново на онази песен,Раян връхлетя между нас,като нпълно игнорира и попита с ужасно дрогирания си и пиян мозък,дали можел да танцува с Ния,която съвсем "тактично" го блъсна настрани и извика,че не желае,макар и да не се чу,на лицето и личеше отговора.
-Разкарай се Раян!Не си търси белята,да не ти я намеря аз.-Извиках му на ухото,като го стиснах силно за рамото,а той със сигурност дори не разбра какво му казвам.
-Ти няма да ми казваш какво да правя Крисчън!-Извика той и тръгна да ме удря с юмрук,но аз пропуснах удара и го ударих с всичка сила,като той се бутна в танцуващите и се строполи на земята,но се изправи и пак тръгна да удря,като накрая се сбихме,музиката спря,както и танцуващите.Всички от сепарето се втурнаха към нас,който си разменяхме юмруци.
-Престането,Раян,Крисчън,стига момчета.-Тръгнаха да ни разтървават,като и двамата бяхме в кръв и се опитвахме да се освободиме от тези който ни разделиха.
-Оставете ме,ще му смачкам физиономията!-Крещях срещу него.
И така след като ни изкараха от заведението няколко дни не се събирахме,а и изгонихме Раян от компанията,защото следващия път нямаше само аз да му смачкам физиономията.Но и да се върнем на настоящето,и на това как станах вампир.Е,беше по собствено желание,не съм се противил особено.Когато ти предлагат безсмъртие не  вярвам някой да откаже.Бях вече на около 25-26 години,вече не помня особено.И от тогава нещата почти се промениха.Имайки предвид всички неща които направих след това....

Ок.Тенкс