Blue eyes, dark soul, don't forget that even the devil was once an angel. (Patch Brand)

Какво ли е да си създание на злото? Да си създаден, за да причиняваш страдания и болка? Пач много добре знаеше отговорите на тези въпроси. Той бе създаден, за да отнема живота на хората най-безмилостно и безцеремонно. Бранд бе косач на души от както се помнеше имайки в предвид, че първите петнадесет години от жива му се губеха като спомени и нямаше представа кои са родителите му или как е живял преди да разбере, че е натоварен с мисията на отнема душите на умиращите.

Пач!-гласът на брюнетката се разнесе из околността, пълен с отчаяние. Тя се намираше насред непозната гора, бе изплашена и не знаеше как да се спаси. Единствения, който можеше да я отърве от страха и да й даде безопасност бе Пач, човека, в който бе влюбена, но това съвсем не бе така. -Пач!-гласът й отново се разнесе из околността, но никой не отговори, нито се появи. Момичето обви колене с ръце, седнала на земята и зарови лице в тях, а сълзите й се стичаха като водопад. Последното нещо, което помнеше бе как непознати мъже я вкарват в камион и след това я оставят на това ужасяващо място сама. -Пач!-викането се превърна в шептене изпълнено с болка и удавено в ридания.

Пач бе в апартамента си и не подозираше какво се случва с Ан. Той пиеше черното си кафе, гледаше проливащия се дъжд през прозореца и си мислеше за нея. Бранд предполагаше, че тя също стои вкъщи с горещ шоколад в ръце и чете книга или гледа през прозореца. Той се радваше, че я е открил, че се бе влюбил в нея, защото сега тя бе всичко за него и не можеше да си представи живота без нея. Тъмнокосия изобщо не подозираше за това, което в момента се случва с момичето.

Тъкмо когато допи кафето си и бе решил да иде до книжарницата на няколко преки от дома му, за да вземе една книга, която Ана го бе помолила и да й я занесе, руната на ръката му засия и той разбра, че има задача за вършене и трябва да отложи книгата за по-късно. С отегчен поглед момчето облече черното си палто и излезе на поройния дъжд, който за миг го направи вир вода. Бе свикнал с работата си да взима душите на умиращите. Не му харесваше да го прави, но нямаше избор. Той докосна руната и затвори очи, а като ги отвори се намираше в мрачна гора, в която не валеше, но бе доста тъмно. Пач се огледа и когато видя лежащото на земята тяло - онемя. На земята цялата в кръв, цялата в рани лежеше Ана. Синеокия веднага се спусна към нея и вдигна безжизненото й тяло.
-Ана, събуди се!-кресна той, опитвайки се да я съживи, но пулса й постепенно намаляваше и скоро сърцето й щеше да спре да бие. Кой й го бе причинил и защо? И как можеха да го карат да вземе душата на единствения човек , който обича? -Ана!-повтори той няколко пъти, но напълно напразно. Затваряйки очи Пач и момичето се озоваха в апартамента му отново. Той нямаше да вземе душата й, щеше да се опита да я спаси. Момчето остави Ана на дивана и се втурна да търси аптечка или нещо, с което да спре кръвотечението, той разхвърля цялата си стая докато открие аптечката и когато я отвори, усети допир на нея ръка върху своята и се обърна-бе Ана, или по-скоро нейния дух. Душата й вече се бе отделила от тялото и той трябваше да я пренесе в отвъдното.
-Не е нужно.-каза тя и леко се усмихна.
-Съжалявам.-отвърна той, като му искаше да стопи целия свят, да го унищожи, да направи всичко за да я върне - но това нямаше как да стане.
-Недей.-тя нежно го целуна по бузата, а той усети само хладнина и за секунди премина през тялото му в отвъдното.

От този ден нататък Пач се превърна в друг човек. Той не се интересуваше от нищо и никого. Живееше ден за ден и беше безмилостен. За жалост не можеше да умре, а така му се искаше. След като тя умря, последното добро останало в него умря с нея.

Одобрен, добре дошъл.