Преди месец/началото на една любов;

Брой мнения : 72 Join date : 30.04.2014

Адриан си лежеше съвсем безгрижно на дивана като държеше дистанционното
в ръка и превключваше програмите.Напоследък не даваха никакви интересни неща.
По новините-все едно и също.Филми?Повечето вече ги е гледал и да не продължавам
по нататък,защото наистина ще се отекчите.Когато прегледа всички канали тъмнокосия
мъж изключи телевизора и стана.Погледна през прозореца.Времето не изглеждаше
много приятно,но той все пак реши да излезе навън,защото не можеше да стои дълго
време затворен на едно място, а и кой би могъл?Изпитваше някаква нужда да е сред хора,
тъй като беше доста социален човек, не му харесваше да е сам.Взе якето си
и застана пред огледалото и се огледа.
-Както винаги красив! -направи си комплимент и се усмихна самодоволно и излезе навън.
Тръгна по улицата.Вятърът неприятно се прокрадваше под късото му кожено яке и
тънкия плат на блузата му, допирайки се до горещата му кожа със студения си полъх.
Наоколо нямаше никой, явно той беше единственият заблуден човек, който беше решил
да се разходи днес в парка. Слушалките на телефона му бяха в ушите, музиката
беше прилично усилена, така че да не чува нищо около себе си. На фона на музиката,
усети как само някой го бута.Тъмнокосия падна на земята, издърпа слушалките си и
метна телефона на земята.Бе изненадан,че не бе единствения който
е решил да излезе в това неприятно студено време.
-Извинете ме! -извини си Адриан въпреки,че не го каза искрено.Когато той
вдигна глава видя нещо което винаги ще помни.Винаги щеше да помни това красиво даже
може да кажа удивително лице. Толкова невинно и толкова привлекателно, би
накарало всеки мъж да убие или да коленичи пред красотата и съвършенството му.
Не можеше да пропусна да се загледа и в зелените и' очи или по скоро смесени между
зелено и кафяви- кой каза, че сивите очи са по - хубави от смесените? Не и когато ги
притежаваше тя. Правеше всяко нещо да изглежда перфектно по свой си начин.
Всяка извивка беше изваяна явно от нещо, което не принадлежеше на нашия свят.
Блестящата и' коса, стелеща се на раменете и', беше незабравима и изключително мека.
Нищо не можеше да се опише толкова добре...Сякаш Адриан загуби ума и дума.
След малко се осъзна и се представи:
-Аз съм Адриан.А ти си?

Брой мнения : 51 Join date : 24.04.2014

От сутринта слушаше за вероятностите за валежи, но единственото, което се очакваше бе очевидното застудяване на времето. Нищо необичайно за пролетното време, въпреки че тя все още привикваше към промените в климата. Спомняше си, че в Италия рядко усещаше рязката смяна във времето. Там дори зимата изглеждаше по-мека и приятна и именно чрез разходките из Чикаго Офелия трябваше да научи, че времето тук не бе толкова благосклонно, макар че Чикаго всъщност се намираше доста на юг според географската картата. Разбира се, тя винаги забравяше онази малка подробност, че Чикаго бе и най-ветровитият град в света. Това обясняваше защо косата ѝ разрошена, а не прилично сресана, както бе около половин час по-рано, когато реши да излезе. Вероятно не се забелязваше толкова много, то тя го усещаше и този факт я дразнеше. Всеки път си казваше, че следващият път ще я върже, но следващият път винаги забравяше и така се завърташе в един омагьосан кръг от неизпълнени обещания към самата себе си.
Не вярваше, че в крехкото ѝ тяло се крие толкова сила, че да избута мъж с размерите на непознатия от пътя си, но пък може би трябваше да вземе предвид обстоятелствата. Той едва ли очакваше да срещне някого, камо ли да се блъсне в някого, докато се разхожда из парка. От близостта дори тя успя да чуе съвсем бегло музиката, която той слушаше, така че едва ли дори бе чул приближаването ѝ. Освен това алеите понякога можеха да се наистина рисковани особено ако бяха паднали клонки от дърветата или част от плочките и камъчетата се бяха отлепили и разместили. Тогава човек можеше да изгуби равновесие и тъй като веднъж дори без чужда помощ тя едва не си бе навехнала нещо или почувствала близостта от пряката среща с алеята, Ефи вече знаеше да внимава и да си гледа в краката. Сигурно това бе причината да се разконцентрира и въпреки че бе чула приближаващите стъпки да не реагира на време.
Почувства се наистина неловко, когато той просто се взираше в нея без да казва и дума. Нещо с нея ли беше наред? Е, тя също си позволи да го огледа и факта, че го направи едва не я накара да сведе поглед, защото бе забравила колко естествено бе това действие от нейна страна.
- Офелия, но ще се радвам, ако ме наричаш Ефи. – представи се, прибирайки един непокорен кичур коса зад ухото си и тотално забрави за всички онези правила за предпазливост и фалшиви самоличности, които използваше обикновено. След малко осъзна случилото се и допълни думите си. - Ъм.. Добре ли си?

Брой мнения : 72 Join date : 30.04.2014

Адриан се здрависа с момичето.Офелия?Името и' бе красиво колкото самата нея.
-Приятно ми е да се запознаем Ефи -каза той любезно,а после отговори
на въпроса и'. -Да,добре съм.
Беше малко неловко за него.Не вярваше,че едно крехко момиче като нея може да
го събори на земята.Въпреки,че не очакваше някой друг да навън по
това отвратително ветровито време,а и това,че му изглеждаше крехка не
означаваше,че няма мусколи.Както и да е.Тъмнокосия се наведе за да вземе телефона си
и слушалките си.Прибра ги в джоба на якето и отново погледна брюнетката.
Не можеше да отлепи поглед от нея,но тогава се сети,че някои хора не обичат
да бъдат зяпани,а тя можеше да е от тези хора затова МакКол веднага отмести
погледа си и се огледа.Около тях нямаше никой,ама никой!Явно хората в
днешно време предпочитаха да висят пред компютрите,телевизорите,таблетите,
пиеспитата вместо да излязат на чист въздух.
-От къде си? -попита той момичето след около две минути мълчание с цел да
стопи леда между тях и да се сприятелят по възможния най-бърз начин.

Брой мнения : 51 Join date : 24.04.2014

Мразеше тези въпроси. Искаше ѝ се да има начин да бъдат пропуснати. Нима наистина имаха някакво значение след като човек не опознаваше миналото на някой или цялото му семейство, а самият него, а тя не вярваше да има нещо в миналото ѝ, което да има някакво значение за човека, който бе сега. Може би грешеше, защото просто не искаше да рови в онази тъмна история, която бе избутала назад в съзнанието си. Не искаше да си спомня за нито един човек, който я бе направил едновременно силна и още по-чуплива отколкото бе била някога. Още по-малко пък имаше представа как да приема живота си, когато миналото ѝ бе място, откъдето бе тръгнала, но имаше още толкова много, за което тепърва научаваше.
- Израснала съм в Италия, но мисля, че корените ми се крият някъде тук, из Америка. Ами ти? – каза след кратко мълчание, през които опита да подреди думите си. Да, беше убедена, че истинското ѝ семейство или поне майка ѝ бе американка, защото никога не бе виждала някаква прилика между себе си и италианките, но пък и баща ѝ не бе чист италианец, въпреки че умееше да говори езика с онзи акцент. Погледът ѝ неволно срещна неговия и Офелия забрави за какво мислеше. Защо трябваше да притежава толкова топло шоколадови ириси, които я привличаха по един необясним начин и вероятно сега тя бе онази, която се взираше и пораждаше съмнения. Наистина бе забравила колко приятно бе онова чувство, което я караше да се усмихва без причина и да изглежда глупаво, но за сега все още се контролираше. По начало изглеждаше глупаво да изпитва каквото и да било към човек, който дори не познаваше. Та какво ли знаеше за него, та да каже, че поне малко я привлича? Е, вероятно не бе малко предвид как се държеше, макар и да го прикриваше, но идеята бе съвсем друга. Последният път ѝ отне поне час, за да осъзнае това чувство на привличане, докато в момента дори не можеше да каже дали бе от преди секунда или от по-рано.
- Извинявай.. Странно е, нали? – попита, осъзнавайки, че преди малко тя се намираше в тази позиция и не че ѝ беше неприятно, но определено бе неловко. Отново тръсна глава и отмести поглед.

Брой мнения : 72 Join date : 30.04.2014

Явно на Офелия не ѝ се говореше, или по-точно не ѝ се говореше за това откъде идва, затова Адриан се почувства малко глупаво, че беше ѝ задал този въпрос. Но какво се предполагаше да попита един напълно непознат човек? Това му беше хрумнало на момента, затова просто реши да импровизира, но явно удари на камък с този въпрос. Не му се искаше да стоят на едно място в пълно мълчание и да се зяпат, защото за него беше неловко. Ако я познаваше едва ли би се чувствала така, но това, че не знаеше нищо за нея определено си казваше думата и господина се чувстваше доста неуверено, макар в повечето случаи изобщо да не беше такъв човек.
-Аз съм от Лондон -отговори ѝ ловеца след две/три минути мълчание.В един момент осъзна колко странно и неловко беше в момента,което никак не му харесваше.Не му се искаше да стоят като статуи и да правят състезание по взиране.
-Мъничко -рече тъмнокосия,а после отговори с откровение отговор.- Добре,де много.
Толкова си тъп!!
Говореше му подсъзнанието,което си беше доста право,защото Адриан се държеше като пълен глупак!Сякаш никога не е разговарял с момиче.
-Каква е причината да си навън по това време? -попита той.

Брой мнения : 51 Join date : 24.04.2014

Господи, ситуацията бе толкова неловка! Незнайно защо тя като че ли очакваше първата стъпка от негова страна или просто си въобразяваше, че има нещо, което да я провокира. Така беше научена от баща си. Само че вече не бе сигурна, че има смисъл да продължава да се представя като силна духом, когато не беше такава. Бе изгубила увереността си донякъде и донякъде вече предпочиташе да живее в сенките вместо да върви уверено под слънцето. Това я връщаше и към въпроса му. Сутринта, когато стана, дъждовните капки се стичаха по стъклото на прозореца. Някъде към обяд дъжда утихна и вече почти липсваха следи от него, ако изключим хладния вятър и плътните сиви облаци.
- Харесвам това време, успокояваме, а и никак не е добре за организма да стои по цял ден затворен между четири стени. – отговори колебливо и съжали, когато осъзна колко задълбочено академическо заключение бе достигнала съвсем случайно. Да, но той не знаеше, че е било случайно, нали? Сигурно вече я мислеше за някоя откачалка, каквато действително бе. Човек с нейното минало не можеше да бъде нормален и с всичкия си, въпреки че привидно изглеждаха точно така. Те просто бяха белязани с една по-специфична лудост, караща ги от време на време да се озръщат параноично, както правеше и тя в момента като опитваше да е деликатно и незабележимо.
- Какво ще кажеш да преместим този разговор някъде другаде? – попита, разкривайки длани преди да ги скрие обратно в ръкавите на якето си, което съвсем не бе пригодено към това време, въпреки че отговаряше на сезона. – Обещавам, че ще ти разкажа всичко за себе си, ако те интересува, но нека не е тук.
Тя.. Страхуваше ли се за него? Защо?! Дори не го познаваше и все пак не можеше да се оттърси от това желание да го предпази от себе си.

Брой мнения : 72 Join date : 30.04.2014

Тъмнокосия мъж не очакваше точно такъв отговор,но се направи,че нищо не е забелязал,а само се усмихна.
-И аз съм тук поради същата причина. Изнервям се да стоя затворен. Прекалено е отегчително - каза Адриан като повдигна рамене. Би предпочел да не се прибира с дни, отколкото с дни да остане вкъщи. На едно място, без да има какво интересно да направи. За него безцелното седене вкъщи далеч не беше интересно занимание, затова гледаше при всеки удобен случай просто да се махне оттам - било то на кафе,да отиде на кино или просто да се разходи с приятели.Въпреки,че днес не беше един от най-слънчевият и приятни дни. Даже напротив. Тъмни облаци бяха надвиснали, заплашвайки скоро да завали, но Адриан се надяваше това да не се случи.
-Страхотна идея!–възкликна ловеца,а после се усмихна и довърши.- Само кажи къде и с голямо удоволствие ще те опозная.

Брой мнения : 51 Join date : 24.04.2014

Всъщност тя обичаше да стои затворена или просто бе свикнала, когато ѝ се налагаше. Не помнеше някога през живота си да бе имала възможността да излезе някъде без позволение или без поне да е нагърбена с определена задача. Не бе сигурна, че иска да сподели всичко това, но вече бе обещала, че ще го направи, а и забеляза, че отговорът ѝ видимо го бе развеселил.
- Мисля, че се сещам за едно място. – каза след кратко мълчание, в което опитваше да се досети за място, на което би се почувствала сигурна, за да се наслади на компанията му. Всеки път си повтаряше, че преувеличава и че всъщност тя бе достатъчно хитра, за да изиграе баща си и все пак не обичаше да рискува. Една малка черта от характера ѝ, която подсказваше, че не принадлежи на това семейство, в което бе израснала. Е, не принадлежеше съвсем и на новото, с което имаше някаква връзка, така че като цяло можеше да предположи, че прилича на баща си. Онзи, истинският ѝ баща, когото едва ли щеше да познава някога.
Момичето се усмихна и тръгна по една от алеите, насочвайки се постепенно към малкото кафене, което често посещаваше и в чиято спокойна и приятна среда бе убедена. Усмихна се при влизането си към момчето, което едва успяваше да изпълни всички поръчки, които се изливаха към него. Предполагаше, че смените през почивните дни бяха ужасни, защото тогава винаги имаше само един дежурен, а прекомерно много желаещи топло кафе или нещо друго.
- Един горещ шоколад, моля. – отговори още с разминаването си със сервитьорката и се огледа за маса. След като се настаниха тъмнокосата за кратко се поколеба преди да започне. – Израснала съм в Италия, защото баща ми е замесен с мафията, а територията е благоприятна за нелегалните му дейности. Той контролираше живота ми, казваше ми с кого да излизам и кой не е за мен. Направих само един самостоятелен избор и застраших живота на двама. След това избягах и съвсем случайно, докато бягах от проблемите си открих истинското си семейство. Общо взето това е..
Знаеше, че има още, но не мислеше, че е добре да го споменава. Сама все още опитваше да го приеме, а не бе сигурна как би го приел той.

» Чикаго - преди месец/ Holand&Effie;
» Преди много време в един забравен град..
» We thought that we were just humans. /Преди три седмици, когато Али се премести в Чикаго/Effie и Alexa/