Jeffrey Rowan

Брой мнения : 3 Join date : 30.04.2014

Име: Джефри Роуан
Години: 27
Раса: Hunters
Лик: Alex Pettyfer

Външен вид:

За Джефри най-спокойно бихме могли да кажем, че е красив. Да, не е невиждано красив, но си има своя чар. Трудно е да се определи цветът на очите му. Когато ги гледаш отдалеч са кафяви, но приближиш ли се започват да придобиват син цвят. На светлина пък изглеждат маслинено зелени, но когато косата му е по-светла стават черни. Най-добре да ги определим като неопределени или луди. Същото можем да кажем и за косата му, която понякога изглежда по-тъмна, а друг път светла, но нека я наречем тъмно руса. Става доста чаровен когато се усмихва, но за жалост е прекалено сериозен и не я показва често. Обича да си пуска брада, която му придава по-зрял вид. Кожата му е светла, а по тялото си има три татуировки и силно се замисля за четвърта.

Характер:

Джефри вижда света като черно-бял, всичко е добро или зло, а всяко същество различно от човека е олицетворение на злото и трябва да бъде премахнато. Смята че когато е избрал да стане ловец се е отказал от правото си на нормален живот. Това е и причината да се затвори, което той приема за нещо положително, тъй като му остава повече време за преследване на чудовищата. Въпреки че е напълно отдаден на работата си, понякога и той има моменти на слабост, когато си позволява да мечтае за нормален и не толкова опасен живот. Когато хората го видят остават с впечатлението, че е горделив и самовлюбен, но истината е че просто не му пука. Вглъбил се е напълно в своя си свят и не се интересува от нищо друго. Следва своите си възгледи и цели, които не са доста ясни, но и как да са като не знае дали ще дойде утре? Не стои да се самосъжалява заради това което се е случило или може да се случи. Винаги действа спокойно и обмисля нещата преди да действа. Преди да направи нещо мозъкът му проверява всички възможни последици и така преценява какво е най-удачно да направи в момента. Никога не прибързва и никога не оставя сърцето си да го води. Рядко показва чувствата си, защото рядко има такива, което може би го прави и перфектният войник. Преди да стане ловец, Джефри е бил доста различен от това, което е сега. Обичал е да излиза, да се забавлява и да общува. Гледал е на света с детски очи и като всички нормални хора е кроял планове за бъдещето. Понякога се замисля дали не би могъл да загърби всичко и да се върне към стария си живот, но знае че никога не би го направил, защото въпреки всичко той обича "работата" си.

История:

Крясъците на двамата мъже отекваха зловещо из просторното имение и колкото й да се въртеше Джефри не можеше да заспи. Беше уплашен, по-уплашен от обикновено. Може би заради бурята, която се бе разярила отвън и постепенно се бе пренесла и вътре, а може би защото бе едва на пет, а големите не спираха да викат.
- Нямаш право да ми казваш какво да правя - крещеше гласът на баща му.
- Трябва да спреш да гониш невидими чудовища и да си намериш истинска работа - отговаряше дядо му Джордж, който беше доста заможен, но и доста властен тип.
- Не и ако това означава да стана като теб - детето не можеше да повярва, че това е гласът на баща му. Имаше нещо различно в него, но не можеше да разбере какво. Чак години по-късно разбра, че е било омраза.

...

Джеф закъсняваше и вече бе започнало да се свечерява. Вървеше забързано по прашните улици и подминаваше хората несъзнателно. Бяха минали десет години откакто бяха напуснали имението и се бяха преместили в една малка къщичка в покрайнините на градът. Понякога срещаше името на дядо си във вестниците или по телевизията казваха нещо за него, но от онази страшна вечер, която никога нямаше да забрави, Джефри повече не го беше виждал. Момчето продължаваше да върви, когато зави и изведнъж вниманието му беше привлечено от светлини. Замръзна на мястото си, за втори път му се случваше да изпитва такъв страх. Просто стоеше там и гледаше как пожарникарите се борят с разрасналия се в къщата им пожар. Искаше му се да бяга, но не можеше и не знаеше накъде. Напред, за да разбере дали родителите му са добре или назад, за да не му се налага да се изправя пред суровата реалност. Когато успя малко от малко да се посъвземе бавно тръгна напред като с всяка крачка успяваше да усили темпото.

...

Това, което Джеф обичаше най-много от всичко бяха бързите коли. Обичаше да усеща волана между ръцете си, обичаше чакъла под губите и лъскавите брони. Така той разпускаше и не си правеше труда да намали дори и в града. Дядо му винаги го упрекваше за това, но кой ли му обръщаше внимание? Особено сега, когато беше мъртъв, а най-младият от рода Роуан пълнолетен. Някак си му беше олекнало от смъртта на стареца, чието погребение бе едва преди няколко дни. След смъртта на родителите му на Джефри не му беше особено лесно да живее с дядо си, чиито изисквания бяха прекалено големи, но сега се беше освободил от него. Нещо повече - беше станал единственият собственик на имането му. Колата рязко спря пред една от сградите, в която беше новото жилище на Джефри. Нямаше намерение да остава в онова старо и прашно имение пълно с лоши спомени. Апартаментът беше достатъчно просторен и за разлика от имението не толкова отдалечен от града. Слезе от колата и след около минута вече прекрачваше прага на новия си дом, когато усети тъпа болка в главата и след това загуби съзнание.

...

Двете му очи бавно се отвориха, но след това отново се затвориха. Болеше го главата, опитваше се да фокусира погледа си, но светлината в стаята му пречеше. Отне му време, за да свикне и да започне да различава нещата в стаята в която се намираше. Всъщност му приличаше повече на стая за разпит. Единствените мебели бяха два стола и една маса, на стената срещу него имаше врата, но не и прозорци. Погледна нагоре, за което съжали моментално, защото отново беше заслепен от светлината на крушката. Това го накара да погледне рязко надолу и именно тогава осъзна че не беше вързан. От неблагоразумие или от наивност похитителите му не го бяха сметнали за редно. Тъкмо се изправи на крака, когато в стаята с гръм и трясък влезе висок и едър мъж. Джефри го огледа внимателно и първото, което забеляза, бе белега на лицето му. Какво ли му се беше случило? Какво ли искаше? Лицето на мъжа беше спокойно, но непроницаемо, беше облякъл костюм под който се виждаха някой и друг мускул, въпреки че вероятно вече приближаваше петдесетте. Мъжът не каза нищо, дори не се представи, просто влезе и седна. Роуан продължаваше да го гледа отвисоко и да се чуди какво по дяволите ставаше.
- Седни, Джефри! - мъжът най-накрая проговори с плътен и безчувствен глас, който отекна из празната стая. Джефри бавно седна на стола срещу него като не отместваше поглед от него.
- Кой сте вие и какво искате от мен? - попита бавно момчето като се стараеше да не издава страха и колебанията си.
- Ако имаш търпението да ме изслушаш, ще разбереш. Съгласен ли си? - мъжът се облегна назад и Джеф видя пистолета, който висеше отстрани на колана му. Е, явно искаше или не, щеше да го изслуша. Той кимна твърдо, но всъщност вече беше почнало да го гложди леко любопитство.
- Светът, момче, е много по-мрачно и опасно място, отколкото някога си подозирал..
- Давай направо - прекъсна го Джефри, което не се хареса много на седящия срещи него, но явно реши да подмине наглоста на младежа.
- Добре. Накратко казано аз съм ловец на.. чудовища - погледът на мъжа беше напълно сериозен, а този на Джефри не би могъл да се опише с думи. Изведнъж избухна в смях.
- По-скоро сте напълно луд - отвърна му с насмешка Роуан, при което похитителят му удари с ръка по масата и започна да крещи в лицето му, че това не било шега работа. След като се успокои, продължи с нелепите си обяснения.
- Родителите ти също бяха ловци и бяха убити заради това„
- Смъртта на родителите ми беше инцидент, случайност, откачалки такива - на момчето започваше да му кипва и се готвеше да изхвърчи през вратата или поне да се опита, когато мъжът каза още нещо.
- Не бих нарекъл случайност прободните рани по телата.. - човекът най-накрая изкара тайният си и може би последен коз, за да привлече напълно вниманието на Джефри.
- Те умряха в пожар! - продължаваше да настоява.
- Все още ли не ми вярваш? Ще ти го докажа. Ела с мен! - мъжът стана и се запъти във вратата като остави младежа по-объркан от всякога. За кратък момент се зачуди дали да го последва, а след това се изправи и също излезе.

Admin Брой мнения : 1232 Join date : 22.01.2014

Хубав герой, одобрен, добре дошъл.
Как да сменя името ти?

Брой мнения : 3 Join date : 30.04.2014

Нека е Jeffrey Rowan.