Характер - Сложна личност - най-точното определение . Никога не може да разгадаеш или предвидиш нейните действия. Действа твърде импулсивно и това доста често ѝ докарва много проблеми, за които по-късно съжалява. Трудно се доверява и често слага прегради между себе си и другите. За останалите тя е себична кучка, която прави и невъзможното за интересите си. Е, всъщност въобще не е така, но почти никои не е успявал да види в нея противното на това твърдение, а тези, които го видяха.. е, малко са. И въпреки всичко обича да е сама. Не винаги околните я разбират, може би именно поради факта, че тя има изградена собствена представа за случващото се около нея и с тези трагедии в живота й дори тя не знае, коя е вече..
История- -Роза.. хайде закъсняваме! Понякога си такаваа...- Адам беше прекъснат от смеха на сестра си. Всяка сутрин беше така. Тя закъсняваше за училище и той я обсипваше само с мрънкане и тихо ругаене. -Стига Адам не се ли вълнуваш, че днес официално ще завършим аматьорското си обучение за ловци и ще започнем наистина да прилагаме наученото и ще освоим нови неща? Понякога си много скучен наистина.. Хайде автобусът е там.-посочи към спирката и се запътиха натам. Роуз усещаше, че този ден няма да е както си представя. Мразеше да се чувства така, последния път когато беше неспокойна най-добрата и приятелка едва не разбра че родителите й са от важно потекло, което с времето си е запазило обичайте и обучава млади ловци. Да и тя е една от тях. Всъщност идеята беше хората да живеят спокойно и мирно, а ловците да се справят с вампирите и останалите същества, които се пазеха в тайна от хората. Неспокойството и се усили, като я накара да се изправи от мястото си и да погледне напред. "Спри!!"-извика на шофьора, но беше твърде късно. Роуз отвори леко очи, като се опита да не ги затвори на няколко пъти. Изправи се леко и с голямо неудоволствие разбра, че лявата и ръка е счупена, а в кракът и се беше забило желязо. Осъзна че предназначението му е било за тавана на рейса, когато някого седи прав и не беше разумно в момента да се намира в крака й. Огледа се притеснено, като видя брат си да лежи не далеч от нея. Следващите няколко минути опитите и за движение или по-точно влачене по студената земя бяха доста болезнени. "Адам тук съм, дръж се!!" Но беше късно. Когато стигна до брат си вече беше късно. Сложи ръка на шията му, за да провери пулса.. който вече беше изчезнал. -Кой си ти по дяволите?? *** Болнична стая. Точно така, Роуз се намираше в болницата според изчисленията й. Системите в ръката й потвърдиха теорията. -Роуз миличка, ти се събуди!-риданията на майка и по-скоро бяха леко тъжни, а не толкова щастливи колкото прозвуча гласът й. -Аз.. колко време съм спала? Адам къде е той??-изправи се леко, като се огледа наоколо и забеляза мъжът, който видя преди да припадне. -А ти кой си??? -От четири дни не си се събуждала Роза.. Адам, той..боя се че не е сред нас вече.-баща й наведе глава, като стисна силно очите си.Ето как животът на една тинейджърка, която щеше да завърши след 3 месеца се преобърна и стана на парчета. -Аз съм Маркъс, намерих те в катастрофата. Опитах се да взема и брат ти, но беше късно за него, както и за другите, съжалявам. -Миличка Марк, той е вампир. Той е един от семействата с които сме приятели и сме се договорили. Той е видял, че вещица е виновна за това. Искали са теб и брат ти мъртви..
2 години по-късно. -Маркъс стига!-смехът се разнасяше из цялата градина. Беше минала една година от катастрофата и много неща се бяха променили. Роуз полагаше огромни усилия да приключи обучението си за ловец и да напусне този град, който и носеше само спомени. Маркъс и семейството му помагаха доста на ловците, и по специално на нейното семейство. Марк беше постоянно с нея и я тренираше. -Е днес официално ви представям ловците, които доста се постараха да получат названието си!-усмивката и не беше много искрена, но се радваше че вече може да напусне града. Поне за малко. Отиде при семейството си, както и това на вампирите и отвърна на прегръдката на майка си. -Мисля да отида за известно време до Италия.. ще се върна, но искам малко да помисля. Надявам се да ме разберете, имам билет и в други ден заминавам.-всички се съгласиха с избора й и се върнаха към малкото празненство, а Роуз се запъти към гробищата. След, като изля чувствата си и поплака на воля се върна в къщата, където събираше багажа си. -Отиваш си значи, най-накрая успя..-недоволството на вампира си личеше. -Отивам за малко ще се върна Марк.-устните му се сляха с нейните, след което получи едно доста разгорещено до скоро. Кой би си помислил, че ще спи с вампир?.. -Ще ми липсвате!-сбогува се с всички доста трудно и се качи на самолета си..
2 години по-късно -Добре дошъл отново Чикаго. Роуз е отново тук.
FC: Zoey Deutch| age: 22| Hunter.
П.С извинявам се за името, ако може да бъде сменено на Rose Hathaway (:
Вто Ное 11, 2014 9:29 am by 
Заглавие: Rosemarie "Rose" Hathaway 
