just the smile of McCall;

Лик:Paul Wesley

Досие:
Име:Адриан МакКол
Години:17 / 162
Раса:Ловец /Hunters/


Външен вид: Перфектният мъж – висок около 1.87, слаб и с добре оформено тяло.
Лицето му е красиво, с дълбоки, пронизващи, зелени очи, които са обградени от
катранено-черни мигли. Адриан има дебели вежди, които допринасят за неустоимото му
лице. Има плътни, розови устни, които всяка жена иска да целуне. Косата му е на
средна дължина, светло кестенява, почти към тъмно русо. Носи я винаги щръкнала
нагоре. Има дълъг врат, с добре подчертана адамова ябълка.
Тялото му бе стегнато. Има мусколести ръце, които поддържаше с много тренировки.
Коремът му е плосък, с няколко изпъкнали плочки. Кожата му бе призрачно бледа.
Понякога плашеше хората около него с нея.
Обича да се облича в повече спортни дрехи. Носи облекла в различни цветове. В
ежедневието си, човек можеше да го види с някой спортен панталон, тениска и яке. Е,
разбира се, че понякога се спретваше и по-елегантно, според случая. Обича да
носи дрехи, които подчертават добре оформеното му релефно тяло.


Характер: Любимеца на баща си. Адриан е човек, от който струеше само спокойствие, но
когато брат му беше наоколо той ставаше доста избухлив и гневен. Винаги е бил много
въздържан и примерен в действията си. Също така и лесно се приспособява към дадени
условия, не е много претенциозен. Дължи много на родителите си, за това, че са го
дисциплинирали и в момента има добро възпитание. МакКол е добър, джентълмен от
пръв поглед. Когато започне връзка с една жена, той държи на нея и не я пропилява.
Обича семейството си, от части и приятелите си. Би дал всичко за тях. Обичаше да е в
компанията им. Понякога се държи и доста странно, но близките му са свикнали с тази
черта от характера му. Може да бъде доста ревнив, обича да бди над половинката си.
Това му харесваше и го успокояваше. Не се интересува от хорското мнение и обича да се
забавлява.
Най-важното бе, че той се харесва какъвто е, както и неговите приятели и семейство.


История:Ражда се във Лондон в едно наистина много богато семейство.
Още от съвсем малък баща му го учи да не се доверява на никого и винаги да
преследва целите си. Често му дава да решава скрити загадки и го води на лов.
Учи го как да използва оръжие и как да се бие. Адриан не разбира
как тези умения ще му послужат, но се радва, че може
да прекара време с баща си,защото той наистина едвам,едвам вижда лицето на майка си.
Тя е доста заета жената.През повечето време е в офиса си или пътува
по света по работа. Но за негово щастие до
него винаги бил баща му. Той винаги е любопитствал
около делата на семейството му, но никой не му е разкривал истината.
Ето,че един ден загадката се разгадала. МакКол се разхождаше из гората и
видял старата си къщичка на дървото.Когато бе малък той
постоянно си играеше там с най-добрите си приятели,но от както
баща му започна да му обръща по-голямо внимание и
да го тренира не му остана време за игра.Бе по любопитствал и
се качи в къщичката.Всичко си бе на мястото,докато погледа му не се
спря на полицата.Там имаше някакво писмо
върху някаква стара книга.Взе я и я разтвори.Започна да
чете всяко изречение,всяка дума или
буква.В тази книга бе описана цялата история на рода му.
Бе написано и за свръхестествените същества,които бродят из
града и всякакви други тайни за които той дори не е и подозирал или представял,че съществуват.