Come on, come on and see the attraction of the century ... A demon with a soul !

Theo James|Зейдист Коен|21/1000|Демон|Коен

Устните й бяха върху неговите и се движеха в абсолютен синхрон, който замъгляваше умът му и той не знаеше къде се намира. В момента съществуваха само нейните устни, ръцете й който галеха косата и гърдите му. Тя отдели устни и от неговите и той се загледа в топлите кафяви очи на среща му. Нослето й беше малко и сладко, с високи скули и плътни устни с тъмно руса мека като коприна коса. Не я познаваше, но в него се беше загнездило едно чувство, което го хем го задушаваше хем го освобождаваше.
- Обичаш ли ме, Зи? - гласът й беше толкова обаятелен.
- Разбира се, любов моя - той ли каза това? Сигурно беше той защото това беше неговият глас и на лицето на момиче веднага изгря усмивка. Тя отново сля устни с неговите...
След минута ръцете му започнаха да се спускат надолу по тялото й и те се обърнаха, така че той да е от горе. Намести тялото си между крачетата й. Устните му се спуснаха надолу по шията й, където кожата беше мека и ухаеше изкусително. Но той не можеше да се задоволи с малко. Всичко в него му казваше, че трябва да я има по всякакъв възможен начин, защото тя е негова и той е неин. Искаше да е накара да изпита неописуемо удоволствие и да го прави пак и пак.
Ръцете му намериха женствеността й и започна да я гали през плътта на гащичките й, докато я слушаше как стене. Усещаше как се втърдява и все по-силно желаеше да я има. Започна да я целува от шията надолу, а тя се извиваше елегантно и в ръцете му намествайки се точно както на него му харесваше.
Събу гащичките й и започна нежно да я целува вкусвайки я. Тя стенеше и на моменти издаваше нечовешки звуци, докато той все по-бързо и бързо и заливаше с милувки. Усещаше как слабините й се свиват и всеки момент ще свърши... И тогава се събуди.
Целият беше плувнал в пот, а ерекцията му беше болезнена... Тези сънища го измъчваха от цяло хилядолетие. Сънища в които се редуваха момиче, които си мислеше, че обича и иска да пази, а навън в реалността единственото, което правеше е да ги чука в тоалетната на някой бар и после да запалва цигара тръгвайки си.
Не можеше да признае, че усеща отсъствието на любовта в живота си и че иска тя да го застигне. Той беше демон... по-точно Коен и това беше неговото проклятие. Живееше с измъчената си душа вместо тя да си седи заключена в ада...
Стана и влезе в банята където да успокои нервите си под леденият душ. Не можеше да продължава така. Трябваше да направи нещо. Не искаше повече да се мъчи.

Благодаря. И може ли само да ми смените името на Zeydist Cohen   ?