We thought that we were just humans. /Преди три седмици, когато Али се премести в Чикаго/Effie и Alexa/

Брой мнения : 205 Join date : 24.04.2014

Попринцип мислеше веднага да се захване с това, за което бе дошла. Но не мислеше, че пътуването ще е толкова изтощително. Рядко спеше по време на път, а и дd стоиш непрекъснато седнал хич не беше приятно. Цялата се беше схванала и си умираше за сън. Но беше едва седем вечерта, а и хич не й се стоеше схваната. За това реши да остави багажът си в малкият хотел, който беше избрала, да си вземе кафе и да се разходи в някои парк.
И за това сега Алекса се разхождаше около езерото в един голям парк, на който не знаеше името и пиеше "3в1" с повече захар. Днес щеше да почине и от утре щеше да започне с търсенето на отговорите около баща си.
Дори не знаеше от къде да започне. Имаше телефоните на няколко негови приятели. Може би от там. Надяваше се поне те да й дадат поня мъничко инфорамация. С какво се е занимавал за последно? Къде е ходел? Имал ли е информатори?
Само като го мислеше започваше да я боли глава. Може би трябваше да си легне рано, но това значеше, че ще се събуди прекалено рано сутринта и на другия ден пак ще трябва да легне рано. А тя мразеше да става така. Можеше да устиска поне по 10 вечерта.
Отпи голяма глатка от кафето си и продължи да ходи, защото ако седнеше можеше да заспи, а и още беше схваната.

Брой мнения : 51 Join date : 24.04.2014

Не можеше да започне работа. Нямаше и смисъл, тъй като след няколко месеца вероятно трябваше да прекъсне отново. Животът ѝ представляваше тотална каша и Ефи съвсем не бе готова за всички големи събития, които предстояха. Не смееше да запланува нито една от тях, но това не си възпираше да я заливат подобно на цунами. Обичаше разходките, защото чистият въздух я разведряваше и разбъркваше мислите ѝ, докато не изчезнат. През деня бореше скуката и главоболието с големи количества кафе и разглеждане на форумни дискусии по теми, които я интересуваха или поне се надяваше да внесат малко ред в настоящето ѝ, но не се получаваше. Рядко успяваше да заспи и да се унесе за повече от няколко часа. Може би от нея би излязла добра домакиня, защото бе свикнала да се разхожда из къщата, да почиства и да подрежда, да става рано сутрин и да прави закуска за всички, както и вечерно време да посреща с вечеря, но това определено не бе подобаваща съдба за двайсетгодишно момиче, нито пък ѝ помагаше с нещо.
Въпреки необичайното време за разходки, Офелия все пак се огледа няколко пъти преди да влезе в парка, както и няколко пъти се повъртя из центъра, заличавайки следите до жилищната кооперация и дестинацията, до която се целеше да стигне. Правеше го абсолютно всеки път, въпреки че ако човек бе достатъчно наблюдателен, щеше да забележи, че единственото място, което тя посещаваше по това време, беше парка. Понякога, когато времето бе лошо, отиваше в някоя кафене и винаги носеше книга със себе си, но рядко се зачиташе, защото винаги имаше някой, с когото да поговори.
- Извинявай. – прошепна, когато закачи без да иска момичето, с което се разминаваше. Забеляза кафето, което се олюля в чашата и за момент забрави как се диша, но когато напитката остана в границите на чашата, Ефи си отдъхна и се усмихна повече на себе си отколкото на непознатата.

Брой мнения : 205 Join date : 24.04.2014

Кафето за малко щеше да се разлее. И разибра се първата й реакция беше да се стресне, а втората да се ядоса. Но не ги показа, защото бяха неоснователни. Кафето си остана в чашата, а момичето явно не я беше бутнало нарочно. Просто беше дълбоко замислена, точно както и Али.
- Няма проблем - усмихна се тя. - И аз се бях замислила и не гледах къде да вървя особенно много.
А и момичето изглеждаше доста мило. Дори шептеше. Може би беше от онези хора, които не обичаха да привличат внимание върху себе си. Тихи, скромни, но те бяха от тези с най-много тайни и заложби. Щеше да е разумно да се отдалечи, но пък щеше да е лъжа да се каже, че опасностите не я привличаха. Обичаше да си време носът там където не й работа.
- Аз съм Алекса - подаде облечена си в ръкавица без пръсти ръка Али.
Всъщност очакваше момичето да се изниже с някакво извинение. Видът й не беше толкова приветлив, както характера. Неподредена вързана на раздърпана плитка коса. Тежък грим около очите. Гарваново-черни дрехи. Е нямаше да й е за първи път, но беше свикнала. А и нямаше да променя стилът си на обличане заради това, че някои хора не го харесваха. Нали имаше и такива, които го правят.

Брой мнения : 51 Join date : 24.04.2014

Офелия отказваше да приеме, че е била разсеяна. Тя напълно осъзнаваше, че срещу нея върви друго момиче, но съвсем случайно я закачи с ръката си. Отказваше да приеме, че понякога се откъсваше от света и заживяваше в своя илюзиорен свят на терор и съмнения, в който всяко лице изглеждаше като заплаха. Паниката можеше да бъде прочетена в погледа ѝ, когато момичето я заговори, когато се представи и опита да спечели доверието ѝ. Ефи не бе глупава. Хората постъпваха точно така, когато искаха да постигнат нещо, затова и отбягваше да говори с хора, когато липсваше начин за измъкване или около тях нямаше други, които да докажат, че нещо ѝ се е случило. Такива бяха съмненията на човек, който бягаше от мафията.
Имаше право да се страхува. Момичето изглеждаше като някоя от тях, въпреки че звучеше мило, но тя вече бе пояснила съмнението, че всеки можеше да се държи по този начин, опитвайки да спечели доверието ѝ, за да я върне обратно в Италия. Нямаше да го позволи. Ефи имаше само една цел и щеше да я постигне преди да има представа какво да направи с живота си и да позволи да я върнат обратно в Италия, където г-н Рокфелер нямаше да бъде никак доволен от изборите, направени от дъщеря му.
- Аз съм О- - не звучеше разумно да казва цялото си име, но вече бе започнала с него и нямаше как да използва алтернативното Джули, така че се насочи към кратката форма на името си, което малцина знаеха и използваха. – Наричай ме Ефи. И съжалявам, че едва не разлях кафето ти. Просто не съобразих, че си твърде близо и ще те закача с ръката си. Не съм опитвала да те обера, можеш да провериш дори.
Господи, защо ли трябваше да говори толкова много? Повечето от казаното от нея дори нямаше смисъл, а и защо мислеше, че някой можеше да прочете мислите ѝ, да разбере откъде е тръгнала и да предположи, че е имала намерение да обере някого. Тя не изглеждаше като такова момиче. Имаше хубави дрехи, които подсказваха за среден стандарт на живот, така че едва ли човек би решил, че има нужда да краде и проси, за да оцелява ден след ден… Накрая просто прехапа устни, за да не каже още нещо глупаво.

Брой мнения : 205 Join date : 24.04.2014

На лицето на Али седеше само и единствено една мила усмивка, правейки се че не осъзнава, колко изплашено изглеждаше момичето пред нея. Чудеше се от какво ли бяга? Имаше хиляди причини. Демони, семейство, момче... Разбира се че се сети първо за демони. Но съзнаваше, че не всички хора, които са в опасност бягат от нещо свръхестествено. Трябваше да си го напомня по-често.
- Няма нужда. Не ми приличаш на джепчийка - Али отстъпи крачка назад за да даде пространство на момичето. Нямаше да я нападне ако избяга. Само щеше в продължение на няколко дена да се чуди какво точно беше станало в парка. Но нямаше да продължи дълго, защото си имаше работа и искаше да разбере всичко колкото се може по-бързо и да си изчисти сметките, за да може да се върне към нормалният си живот.
- Какво четеш? - попита и кимна към книгата в ръцете й.

» Чикаго - преди месец/ Holand&Effie;
» Чикаго;3 години по-рано
» Преди месец/началото на една любов;
» Преди много време в един забравен град..
» so let me fall if i must fall; [ Ophelia 'Effie' Rockfeller ]