Melinoe Dierden
Брой мнения : 41 Join date : 25.04.2014
| Заглавие: I've learned that people will forget what you said, people will forget what you did, but people will never forget how you made them feel Пет Апр 25, 2014 8:35 am | |
| Melinoe Dierden ✝ 20 ✝ Air kitsune ✝ Saoirse Ronan Хей, ти! Да, точно ти. Не ме гледай така, няма да те изям. Искаш ли да чуеш една история? Е, щом е така настани се удобно и слушай внимателно. Ще ти разкажа история, която никога няма да забравиш. История, която ще звучи в главата ти всеки един миг от живота ти. История за едно момиче, което на пръв поглед е съвсем обикновено и не предизвиква никакъв интерес. Но, нали знаеш, никога не съди книгата по корицата. Настани ли се? Е, добре, тогава мога да започна. Всичко започна двадесети октомври 1984 година. Няма как да забравя тази дата, след като на нея се роди тя. Вън валеше силно, сигурно бе най-силната буря, която съм виждал до сега. Гърмеше и трещеше все едно идваше краят на света. Интересното бе, че бурята бе като огледален образ на случващото се у дома. Да, Мелиное не се роди в болница. Майка й предпочете къщата с удобното легло, пред малката едноцветна стая изпълнена с неприятна миризма на лекарства. Не я виня, ако бях на нейно място и аз бих избрал дома. Както и да е. Вместо всички да скачат от радост, те бяха обзети от паника. Гласовете им трепереха, а от очите им се стичаха сълзи подобно на дъжда, който се сипеше отвън. Бебето не дишаше. То дори не мърдаше. Всички мислеха, че е мъртво, без един - Леонард Диерден, бащата на новороденото. Помня как я взе в ръцете си и впи тъмните си очи в малкото й личице. Гледаше я изпитателно, но се долавяше и капка любов в намръщената му физиономия. Имах чувството, че я изпитва. Все едно й казваше - ''Ако си Диерден ще оцелееш, ако ли не по-добре да умреш." След няколко минути, виждайки, че няма никаква реакция, той върна детето в ръцете на майка му и с бавни крачки се отправи към вратата. Изглеждаше разочарован. Не разбирах как е възможно да е толкова студенокръвен и да не изпита поне малко тъга от случващото се. Аз самият бях потресен, но това бързо се промени, когато чух тихия гласец на Мел. Леонард спря и се обърна, а на лицето му се изписа доволна усмивка. "От нея ще стане добър боец." Това бяха думите му преди да ни лиши от присъствието си. След тази нощ, всичко потръгна спокойно и нормално, до колкото бе възможно за тази проклета фамилия. Момиченцето растеше с всеки изминал ден и ставаше все по-красива, но и по-затворена в себе си. Криеше се на тавана или в килера и стоеше там по няколко дни. Не ядеше, не спеше, просто четеше. Имаше случаи, в които бягаше в гората с книга и лък, който й бе подарък от родителите й, и се връщаше седмица по-късно. Странеше от членовете на семейството с изключение на баща си. На него сякаш имаше най-много доверие, но, за съжаление, това щеше да й изиграе лоша шега. Не мога да си изкривя душата и да кажа, че той не се радваше на присъствието й. Напротив. Държеше се с нея все едно е принцеса. Учеше я на какво ли не, но зад всичко това имаше един коварен замисъл, за който само девойката не знаеше. Беше лятото на 1994 година. Мел щеше да навърши десет години след около месец. Баща й все по-често я извеждаше на разходки в гората под претекст, че ще я учи как да контролира дарбата си. Така се случи и на 4 август. Хвана я под ръка и се отправиха към необятния лес. Но нещо се случи. Нещо, което промени изцяло нагласата на синеокото дете. Всички от семейството знаеха, че Лео бе сключил сделка с някакъв ловец. Причината бе неизвестна, както и залозите, но всеки можеше да предположи кой е мишената. Няма какво повече да ти разказвам. Защо? Защото не бях там и не видях какво се случи с очите си. Знам само че един бе този, който се завърна от гората и това не бе баща й. Както вече казах, от тогава на сетне Мелиное се промени. Затвори се напълно в себе си и просто заживя в един собствен вероятно красив свят. Но, едно мога да ти гарантирам. Аз ще счупя черупката, в която се крие и ще върна усмивката на лицето й. Защо? Защото съм й брат и е мой дълг.Something more about the fox:→ има яркосини очи → мрази ловците → след 'инцидента' не се доверява на никого → отношенията с останалите фамилии са неутрални → заклеймява предателството → нивото на бойните й умения е изключително високо → рядко разчита на дарбата си като оръжие → обича да чете и да се разхожда сред природата → не вярва в любовта | |
|
Nathaniel Whitmore Admin
Брой мнения : 1232 Join date : 22.01.2014
| Заглавие: Re: I've learned that people will forget what you said, people will forget what you did, but people will never forget how you made them feel Пет Апр 25, 2014 8:37 am | |
| | |
|