Готови герои

Аз си мисля, че ви е ясно какво се случва в тази тема, и за каква цел служи.
Ако искате да вземете, нечий герой, просто го цитирате, а някой от админите ще ви одобри.

|| Jeremy Whitmore || 26 || Human || FC:Nathaniel Buzolic ||

Something is said, it sits in my head It's been there too long, it's killing me slow.It's rolling around, it's pushing me down.It's keeping the good part of me closed.

Хората бяха странни.Животът им даваше толкова много възможности да постигнат желанията си, но въпреки това те постоянно мрънкаха с думите, че той е несправедлив, че дава най-доброто на най-не заслужилите и какви ли още самосъжаляващи се глупости от този род.Всеки се бе родил с еднакъв шанс за успех, въпросът бе дали всеки един щеше да има ума, за да съумее да постигне мечтите си, а не накрая на деня да подсмърча, тичайки при лоши хора, които можеха да осигурят завидни количества дрога и всякакви други боклуци с които хората си умираха да се тровят с извинителната мисъл, че това ги прави щастливи.Хайде де, накрая на деня, изтощени от всички простотии и тресящи се за поредната доза, определено бяха изключително щастливи хора с точно поставена цел в живота.
Светкавица последвана от силен гръм, който сякаш разцепи въздуха в стаята, остави след себе си наелектризиращо усещане.Беше необичайно мрачно за това време на деня, но това по никакъв начин не можеше да достигне до съзнанието на момчето.Тежките капки дъжд започнаха да барабанят по стъклата, превръщайки се в тих и приятен шум, чиято задача, сякаш бе да успокои положението.До ушите му можеше да достигне шума от листата на дърветата, удряни от дъжда и вятъра.Последва още един тътен, а след него още един.Навярно навън бе захладняло и времето нямаше нищо общо с красивото и приятно време сутринта.Жалко, че Джеръми отдавна бе станал сляп за всичко, което го заобикаля.Трябваше да се научи на този урок в доста ранна детска възраст, а след това да го предаде по трудния начин на по-малкото си братче, което в момента сънуваше поредния си кошмар, свито в леглото.Нямаше какво да направи, за да му помогне и се чувстваше отговорен.
Когато бе на десет годишна възраст за първи път доведеният му баща, му посегна, а след това случките все повече зачестиха.Джеръми разбра, че майка му е прекалено слабохарактерна и има нужда от мъж в къщата, за това си затваряше очите за това което непознатият и чужд човек причиняваше на двете й момченца.А той се изживяваше като истински баща.За един период от няколко години Джеръми се задоволяваше с това, че поне не посяга на по-малкото му братче, което все още не разбираше какво става.Но за негово нещастие, когато Натаниъл стана на десет години, баща им посегна и на него.Той се опитваше да го защитава с каквото може, защото бе свикнал на всичко, което извратеният мозък на мъжа можеше да роди.Опитваше се да опази поне душата на брат си чиста и неопетнена, но се провали и в това си начинание.Освен, че сънуваше кошмар след кошмар, в малкото нощи, в които прекарваше в леглото, а не затворен в мазето, Джеръми виждаше как момчето се свива в себе си и губи самоувереност, губи самоличността си.За разлика от него, той се превръщаше в по-агресивен и дразнещ, нападаше всички и скоро доведения им баща не смееше да го закача, защото се опасяваше, че Джеръми може да превърти.Точно това и се случи.Една сутрин, след дълго размишляване, докато виковете на Натаниъл все още отекваха в съзнанието му, той реши какво трябва да направи.Да убие онова чудовище, за да не може да унищожи ничии живот повече.И без това се бе превърнал в лош човек, защо да не завърши трансформацията си?С тихи стъпки отиде в кухнята и взе най-големия нож, след което отиде в стаята на родителите си.

▶ Убива доведения си баща по-брутален начин.Когато полицаите го намират с окървавен нож в ръка, до отдавна изстиналото тяло на мъжа той спокойно обяснява, че го е направил заради брат си.Отива в затвора, но понеже все още не е пълнолетен и брат му свидетелства в негова защита, излежава само година и половина.Малкото човешко, което е останало неубито от доведения му баща напълно изчезва за тази година и половина.
▶ Макар разговорите му с Натаниъл да са напрегнати и в повечето време да го дразни и да се заяжда с него, омаловажавайки постъпките му, брат му си остава единственият човек, когото истински е обичал и ако трябва отново би убил за него.Само съжалява, че не е направил нещо по-рано, за да може брат му да има истински и пълноценен живот.

* желаещите първо нека да ми пишат на лс;търси се човек, който умее да пише смислени постове и който няма да развали целия персонаж
* ликът подлежи на смяна, но единствено, ако одобря

Face claim: Robert Downey jr.
Име: Луцифер
Години: 40/ N/A
Раса: Паднал Ангел.
Фамилия: Подръжник на Коен и Аугустин

" - Магс - каза той след като дълго я наблюдаваше. Още дори не беше готов да й каже, но не можеше да я държи в неведение.
- Пак закъсня - усмихна му се тя с нейната усмивка, която го караше да се чувства в пъти по- жив и се хвърли в прегръдките му. Устните им веднага се сляха...
- Имах работа... - разбира се не го остави да довърши беше прекалено развълнува от това, което си мислеше че ще се случи... Не знаеше дали някога ще си го прости.
- За бягството, нали? Вече си представям как ще живеем скрити сред хората и ще се радваме един на друг... Другите може да не разберат в началото, както и татко, но съм сигурна...
- Магс не можем да го направим - тези думи я накараха да замръзне, а него го накараха да се чувства по-малък.
- Защо?
- Трябва да го направя Магдалена. Заради всички нас, няма да е честно спрямо другите...
- Ти ми обеща. Каза че ще сме само ние заедно, завинаги - гласът й беше обвинителен, ядосан и тъжен. - Знаеш какво ще последва! Мислиш само затова, че Той обича хората повече от теб!
- Не е само това Магдалена и ти го знаеш!
- Не ти вярвам! - обърна се и побягна надалеч... Остави я да си отиде. Нямаше как да я убеди, че е прав. Но наистина ли беше прав? Разбира се че беше. Това винаги е било най-правилното. Трябваше да вдигне бунт, не заради себе си, а заради другите."
Така и не си прости разбира се, но нямаше да го покаже гордостта му не го позволяваше. Според него и още беше прав. Вярваше че сегашното положение е в пъти по-добро, можеше да бъде свободен и да има всичко, което поиска...
Така и не оправи отншенията си с Магдалена. Тя явно не изпитваше същото към него, за това и неговите чувства истинаха и бяха заровени дълбоко. Остана само страстта, но не сладка и мека, като преди, а първична и буйна. Вече дори не можеше да си спомни дните, в които бяха наистина щастливи. Сега други неща го правеха щастлив... Безкрайната свобода, страданието на хората и многото поддръжници, това че го смятаха за техен Бог и че всички го слушаха, освен един човек, но понякога му харесваше тя да се опълчва...

Важно: Искам някой, който пише смислени и не прекалено кратки постове. Някой, който няма да развали визията на героя. Трябва да се знае, че с мен ще пише редовно и че ще измислим история за по-нататък... Ликът не подлежи на обсъждане.