so let me fall if i must fall; [ Ophelia 'Effie' Rockfeller ]

- Джули МакГуин? – попита ниска жена със закръглена фигура и присви очи срещу списъка с имена в ръцете си. Тъмнокосото момиче в ъгъла вдигна глава и я погледна, усмихвайки се нервно на жалкия опит на жената да произнесе фамилията, фалшивата ѝ фамилия.
- Джули МакГуейн. – каза тихо, пристъпвайки към открехната врата на лекарския кабинет. Тялото ѝ отказваше да я слуша и тя трудно укротяваше нервните конвулсии в мускулите си. Зад бялата врата я посрещна уютен кабинет с кремави стени и бели шкафове. По стените висяха няколко рекламни плаката на сиропи за кашлица или превантивни ваксини. Зад бюрото стоеше млад мъж, попълващ един от онези жълти картони, който вдигна глава, щом шумът от токовете на обувките ѝ отекна заедно с хлопването на вратата.
- Седнете, моля.. – мъжът посочи стола срещу себе си и размести картоните пред себе си. – Госпожица МакГуин?
Защо всички трябваше да бъркат тази фамилия?
- Наричайте ме Джули. – каза с усмивка и за момент притеснението като че ли я поотпусна леко. Няколко пъти успя да си поеме въздух преди сърцето ѝ отново да се свие и затупти като на уловена в кафез птичка. Мъжът разглеждаше картонът с оплакванията ѝ и тя вече знаеше каква бе поставената в него диагноза. Нищо фатално. Просто една дълга дума, която свързваше с твърде много болка.
Брюнетката затвори очи, игнорирайки настоящата обстановка и се върна около месец и половина назад.

Офелия Рокфелер. Това бе името ѝ. Г-н Рокфелер бе нейният баща и всъщност единствената фигура в живота ѝ. Леглото му се топлеше от момичета без имена и нито една от тях не бе имала щастието, желанието или честта да бъде нейна майка, докато малката растеше под грижите на жени с отвратителни навици. Такава бе съдбата на мафиотските деца. Съществена част от живота си малката бе прекарала в Италия, където почвата бе благоприятна за развитието на незаконната дейност, с която г-н Рокфелер издържаше и двама им. Тя никога не разбра откъде бе тръгнал и как бе затънал в бизнеса с наркотични вещества и проституция. Телосложението му подсказваше за стабилна физическа подготовка, но никога не бе чувала да го свързват с турнирите по бокс или борба, така че предполагаше, че дори тази дейност не фигурираше като законна. Наричаше го „татко“, а за всички друго той бе г-н Рокфелер, така че дори името му не бе в състояние да назове. В един момент в спомените ѝ присъстваха само лица, но не и имена, така че г-н Рокфелер вече не бе единствения.
Помнеше жена с коса с цвят на какао, която веднъж пожела да говори с г-н Рокфелер. Два часа по-късно си тръгна с насълзени очи, а пред тези два часа виковете ѝ се чуваха отвъд кабинета на г-н Рокфелер. Жената повтаряше, че иска дъщеря си обратно, визирайки Ефи, както я наричаха. Тогава разбра, че е осиновена, но не попита за майка си и защо г-н Рокфелер я бе отпратил. Той не обичаше, когато му задаваха въпроси и особено го дразнеше проявата на независимост от страна на нежния пол. Ефи бе неговата малка принцеса, за която би направил всичко. Г-н Рокфелер дори подреждаше живота ѝ в аванс, отбирайки само най-доброто, включително и в личен план. От седемнайсетгодишна излизаше с Леон Бианчи. Възпитано момче с връзки, което за известно време я привличаше, но по-късно в живота ѝ се появи той. Не назоваваше името му дори в спомените си, защото ѝ бе казано да го забрави, ако желаеше той да остане жив. Връзката им бе кратка. Любовта им бе сладка и наивна. Той я предизвикаше, караше я да бъде уверена и сама да прави своите избори, а не да очаква всичко на готово. Споменът я караше да се усмихва, но рядко запазваше тази усмивка.
- Еф! – гласът му; този мелодичен тембър, който надвикваше музиката в имението. Охраната вървеше по петите му и опитваше да го изхвърли. Тя застина в скута и прегръдките на Леон, когато той връхлетя в кабинета на г-н Рокфелер. – Не си длъжна да стоиш на това място. Ела с мен! Можем да подредим живота си заедно.
Погледът на г-н Рокфелер огледа първо него, а след това и нея. Погледът му бе настоятелен и тя знаеше какво искаше от нея този път. Не искаше да се стига до тук. Прехапа нервно устни и очите ѝ се насълзиха.
- Няма какво да подреждаме. Аз.. Аз не съм бременна. Няма да бъдеш баща. Направих аборт.
Лъжа. Лъжа. Лъжа. Лъжеше себе си, че не го обича, лъжеше баща си, че бе похарчила правите за аборт, а не за да затвори устата на лекарите и лъжеше него, че между тях нямаше нищо повече от хубави спомени.

Сега се усмихваше, докато се прибираше с метрото след посещението при лекаря. Усмивката ѝ бе фалшива, защото не можеше да бъде щастлива. Нещо в механизма на щастието при нея бе повредено и не можеше да бъде поправено, но пък поне бе добра актриса. Нали все пак се измъкна от лапите на г-н Рокфелер?

▴ Майка ѝ я изоставя, тъй като е твърде млада, за да се грижи за нея, но след това прави неуспешен опит да си я върне, поради това и Офелия няма представа каква е, нито че принадлежи към семейство Диерден.
▴ Ефи е китсуне; както става ясно от горното уточнение обаче тя не знае за това.
▴ Преследвана е от г-н Рокфелер, който приема за свой баща и който я е осиновил, тъй като той все още има желание да устрои живота ѝ, въпреки че тя не харесва живота, който е избрал за нея.
▴ Бременна е след кратката афера с първата ѝ истинска любов, на когото е принудена да каже, че е направила аборт, както и че никога не го е обичала реално.
▴ В момента се занимава с музика като опитва да не привлича внимание, тъй като се страхува да не я открият и върнат обратно в Италия.

Одобрена си, добре дошла.
Как искаш, да бъдеш част от групата на Дайърдън или няма да я обвързваш с тях?