A. Dierden.

Всичко бе смразяващо тихо наоколо,дори не се чуваха и вълните от морето,всичко бе ужасяващо потискащо спокойно. Точно както бе затишието пред бурията. Али   се опита да помръдне тялото си,но всеки път щом опитваше,поредния стон от ужасяваща болка разпространяваща се из цялото й тяло се спускаше от устните й. Как беше стигнала до тук? От един от най-престижните университети на света,от един от най-красивите за нея градове ,бе стигнала до тук. Изведнъж отвори очи. Как бе стигнала до тук?! Сериозно,тя не помнеше. Нямаше спомен от това някога да е хващала самолета..за..за Къде за бога беше? Опита се да се изправи,но отново всичко я заболя така в сякаш бе блъскана от няколко тира и бе получила ритник в лицето от някой кон и чак след това бе захвърлена в тази малка тясна уличка. Опита се да надигне поне глава,за да види дали някой не бе наблизо,за да я наблюдава. Не можеше просто ей така да дойде.. където и да беше. Дали Майкъл нямаше нещо общо с това? Все още не знаеше.. не знаеше дали да вярва в това,че той би могъл да я предаде,но.. тогава защо Доминик би й го казал?  Доминик.. толкова й липсваше. Те бяха единственото нещо което й остана  като семейство,макар че по някаква странна причина никак не се понасяха. Сега,бе изгубила всичко. Университета,мечтата й да бъде моден дизайнер,а най-важното - семейството й. Бе изгубила майка си,а дори нямаше време да я оплаче,да излее мъката си,да бъде в траур,само защото баща  й не можеше да преживее загубата й. Али не бе от онези тъпи блондинки,които не разбираха абсолютно нищо от живота и за тях всичко е розово,напротив.. от малка знае,че  майка й не е човек.. И за това й  тя имаше тази дарба,дарба която смяташе никога през живота си да не използва. Защото.. не бе нормално,не бе нормално един човек да може да знае всеки отговор и.. да може. А на всичкото отгоре баща й бе ловец. Как можеше да прави подобни неща? Знаеше какви бяха демоните.. но не в това бе проблема. Бе решил да пожертва живата си дъщеря,дъщерята която винаги се бе грижела за него,която винаги ходеше на лов с него.. за онези противни същества. А сега той се доверяваше на  същите тези противни същества. Когато усети,че тялото й вече можеше да се движи червенокоската,започна да  се влачи до стената на която се опря,а след това и изправи. Когато обаче  го направи,чак тогава забеляза как една тъмна фигура я наблюдаваше с мазна усмивка. Алия затаи дъх ,събра сили и започна да тича колкото се може по-бързо,бе сигурна,че това бе демон,демон домъкнал я тук,за да я предаде на онзи демон.  Постоянно се обръщаше назад,за да види,дали демонът беше след нея,въпреки че го усещаше,смразяваше кръвта й ,макар да бе далеч зад нея. Когато се обърна напред се блъсна в някакъв мъж. Не успя да падне,но само залитна. Какво по дяволите правеше  по средата на тротоара посред нощта?  Когато обаче загледа лицето му,започна да се опитва да си спомни от къде й бе толкова познато. Преди.. преди около година и половина бяха дошли в къщата им,познаваха баща й казваш се Джакс,искаха да спасят майка й.. но.. явно се бяха отказали,защото знаеха,че няма как да я спасят завинаги. Беше сключила сделка с най-ужасния човек.
-Аз..аз.. съжалявам.. наистина съжалявам. - заговори вцепенено момичето,мислейки си че той е там,за да помогне на баща й. - Моля те.. моля те не му помагай... той.. луд е.  Не знае какво прави.. - след което усети,че онзи които бе по петите й цяла нощ се приближаваше все повече и повече  и отново побягна.